Unix Куфарче
Този документ е колекция от Unix/Linux/BSD команди и задачи, които
са полезни за ИТ работа или напреднали потребитлеи. Това е практически
гайд, съдържащ обяснения, които да указват на читателя/ката какво прави.
Система
Хардуер | Стастики | Потребители | Граници | Нива на работа | root парола | Компилиране на ядрото
Зареждане на ядрото и информация за системата# uname -a # Дава версията на ядрото (и BSD версията) # cat /etc/SuSE-release # Дава версията на SuSE # cat /etc/debian_version # Дава Debian версиятаИзползвай /etc/
DISTR-release с DISTR= lsb (Ubuntu), redhat, gentoo, mandrake, sun (Solaris), и т.н.
# uptime # Показва колко време системата е работила + зареждане # hostname # име на хоста на системата # hostname -i # Показва IP адреса на системата. # man hier # Описание на йерархията на файловата система # last reboot # Показва история на рестартиранията на системата
Информация за хардуера
Хардуер открит от ядрото# dmesg # Открит хардуер и съобщения при буут # lsdev # информация за инсталиран хардуер # dd if=/dev/mem bs=1k skip=768 count=256 2>/dev/null | strings -n 8 # Чете BIOS
Линукс
# cat /proc/cpuinfo # Модел на процесора # cat /proc/meminfo # Хардуерна памет # grep MemTotal /proc/meminfo # Показва физическата памет # watch -n1 'cat /proc/interrupts' # Следи постоянно за променливи прекъсвания # free -m # Използвана и свободна памет (-m за MB) # cat /proc/devices # Конфигурирани устройства # lspci -tv # Показва PCI устройства # lsusb -tv # Показва USB устройства # lshal # Показва списък от всички устройства и техните настройки # dmidecode # Показва DMI/SMBIOS: хардуер информация от BIOS
FreeBSD
# sysctl hw.model # Модел на процесора # sysctl hw # Дава пълна информация за хардуера # sysctl vm # Използвана памет # dmesg | grep "real mem" # Хардуерна памет # sysctl -a | grep mem # Памет на настройките на ядрото и информация # sysctl dev # Конфигурирани устройства # pciconf -l -cv # Показва PCI устройства # usbdevs -v # Показва USB устройства # atacontrol list # Показва ATA устройства
Зареждане, статистики и съобщения
Следващите команди са полезни за да откриете какво се случва в системата.# top # Показва и обновява топ процесите на процесора # mpstat 1 # Показва статистики свързани с процесори # vmstat 2 # Показва статистики на виртуалната памет # iostat 2 # Показва I/O статистики (2-секундни интервали) # systat -vmstat 1 # BSD обобщение на системните статистики (1-секунден интервал) # systat -tcp 1 # BSD tcp връзки (пробрай също -ip) # systat -netstat 1 # BSD активни мрежови връзки # systat -ifstat 1 # BSD мрежови трафик през активни интерфейси # systat -iostat 1 # BSD CPU and and disk throughput # tail -n 500 /var/log/messages # Последните 500 съобщения на ядро/сислог # tail /var/log/warn # Системни предупрежения виж syslog.conf
Потребители
# id # Показва активното потребителско id с име и група # last # Показва последните влизания в системата # who # Показва кой е влязъл в системта # groupadd admin # Добавя група "admin" и потребител colin (Linux/Solaris) # useradd -c "Colin Barschel" -g admin -m colin # userdel colin # Изтрива потребител colin (Linux/Solaris) # adduser joe # FreeBSD добавя потребител joe (interactive) # rmuser joe # FreeBSD изтрива потебител joe (interactive) # pw groupadd admin # Използва pw в FreeBSD # pw groupmod admin -m newmember # Добавя нов член в група # pw useradd colin -c "Colin Barschel" -g admin -m -s /bin/tcsh # pw userdel colin; pw groupdel adminКриптирани пароли са записани в /etc/shadow за Linux и Solaris и /etc/master.passwd за FreeBSD. Ако master.passwd е променен ръчно (да речем заради изтриване на парола), стартирайте
# pwd_mkdb -p master.passwd за пренареждане на базата данни.За да изключите временно влизането в цялата система (за всички потребител без root) използвайте nologin. Съобещението ще бъде показано в nologin.
# echo "Sorry no login now" > /etc/nologin # (Linux) # echo "Sorry no login now" > /var/run/nologin # (FreeBSD)
Граници
Някои приложения изискват по-високи граници за отваряне на файлове и гнезда (като прокси уеб сървър, база данни). Границите по подразбиране обикновено са твърде ниски.Линукс
На шел/скрипт
Границите на шела се управляват отulimit. Статуса се проверява
с ulimit -a. На пример, за да промените границата за отваряне на файлове от
1024 до 10240 изпълнете:
# ulimit -n 10240 # Това е валидно само в шела
ulimit командата може да се използва в скрипт, за да промени границите само за скрипта.
На потребител/процес
Влезли потребители и програми могат да бъдат конфигурирани в/etc/security/limits.conf. На пример:
# cat /etc/security/limits.conf * hard nproc 250 # Ограничава потребителските процеси asterisk hard nofile 409600 # Ограничава програмите в отварянето на файлове
За цялата система
Ограничения на ядрото се слагат със sysctl. Постоянни ограничения са записани в/etc/sysctl.conf.
# sysctl -a # Показва всички системни ограниченияView all system limits # sysctl fs.file-max # Показва максималното ограничение за отваряне на файлове # sysctl fs.file-max=102400 # Променя максималното ограничение за отваряне на фйалове # cat /etc/sysctl.conf fs.file-max=102400 # Постоянен запис в sysctl.conf # cat /proc/sys/fs/file-nr # Колко описания на файлове се използват
FreeBSD
На шел/скрипт
Използвайте командатаlimits в csh или tcsh, или както в Linux, изполвайте ulimit в sh или bash шел.
На потребител/процес
Ограниченията по подразбиране при влизане са записани в/etc/login.conf. Неограничената стойност е все още ограничена от системната максимална стойност.
За цялата система
Ограниченията на ядрото също се слагат със sysctl. Постоянни връзки са записани в/etc/sysctl.conf или /boot/loader.conf. Синтаксисът е същият като при Linux но ключовете са различни.
# sysctl -a # Показва всички системни ограничения # sysctl kern.maxfiles=XXXX # Максимален брой на файловите описания kern.ipc.nmbclusters=32768 # Постоянна връзка в /etc/sysctl.conf kern.maxfiles=65536 # Типични стойности за Squid kern.maxfilesperproc=32768 kern.ipc.somaxconn=8192 # TCP опашка. По-добре за apache/sendmail # sysctl kern.openfiles # Колко файлови описания се използват # sysctl kern.ipc.numopensockets # Колко отворени гнезда се използватВиж FreeBSD handbook Chapter 11 за подробности.
Solaris
Следващите стойности в/etc/system ще увеличат максималните файлови описания на процес:
set rlim_fd_max = 4096 # Твърда граница на файлово описания за един процес set rlim_fd_cur = 1024 # Мека граница на файлово описания за един процес
Нива на работа
Linux
Веднъж заредено, ядрото стартираinit, който после стартира rc,
който пък стартира всички скриптове принадлежащи към нивото на работа. Скриптовете са записани
в /etc/init.d и имат връзки в /etc/rc.d/rcN.d с N номера на нивото на работа.Нивото на зареждане по подразбиране е конфигурирано в /etc/inittab. Обикновено е 3 или 5:
# grep default: /etc/inittab id:3:initdefault:Актуалното ниво на зареждане (списъкът е показан отдолу) може да бъде променен с
init. На пример, за да го промените от 3 на 5:
# init 5 # Въвежда ниво на работа 5
- 0 Изключи и задръж
- 1 Потребителски режим (също S)
- 2 Многопотребителски режим с мрежа
- 3 Многопотребителски режим без мрежа
- 5 Многопотребителски режим с Х
- 6 Рестартира
chkconfig, за да конфигурирате програми, които стартират при зареждане в ниво на работа.
# chkconfig --list # Покажи всички init скриптове # chkconfig --list sshd # Рапортира статуса на sshd # chkconfig sshd --level 35 on # Конфигурира sshd за нива 3 и 5 # chkconfig sshd off # Забрани sshd за всички нива на работаДебиан и дебиан-базираните дистрибуции като Убунту и Кнопикс използват командата
update-rc.d за да контролират скриптовете за нива на работа. По подразбиране е да започне в 2,3,4 и 5 и да изключи в 0,1 и 6.
# update-rc.d sshd defaults # Активира sshd със стандартните нива на работа # update-rc.d sshd start 20 2 3 4 5 . stop 20 0 1 6 . # С определени аргументи # update-rc.d -f sshd remove # Забранява sshd за всички нива на зареждане # shutdown -h now (or # poweroff) # Изключва и задържа системата
FreeBSD
BSD обръщенията при пускане са различават от SysV, там няма нива на работа. Последното положение при пускане (отделен потребител, с или без X) е конфигурирано в/etc/ttys. Всички ОС скриптове се намират в
/etc/rc.d/ и в /usr/local/etc/rc.d/ за трети приложения.
Активирането на услуга е конфигурирано в /etc/rc.conf и /etc/rc.conf.local.
Поведението по подразбиране е конфигурирано в /etc/defaults/rc.conf. Скриптовете отгоравят поне на старт|стоп|статус.
# /etc/rc.d/sshd status sshd is running as pid 552. # shutdown now # Премини в потребителски режим # exit # Премини в многопотребителски режим # shutdown -p now # Изключи и задръж системата # shutdown -r now # РестартирайПроцесът
init може също да бъде достигнат от следните нива. Например # init 6 за рестарт.
- 0 Задръж и изключи захранването (сигнал
USR2) - 1 Премини в потребителски режим (сигнал
TERM) - 6 Рестартирай машината (сигнал
INT) - c Блокирай следващите влизания (сигнал
TSTP) - q Сканирай ttys(5) файла (сигнал
HUP)
Промени root паролата
Linux метод 1
При зареждането на системата (lilo или grub), въведете следната опция на стартиране:init=/bin/shЯдрото ще прикачи root дяла и
init ще стартира борн-шела
вместо rc в нивото на зареждане. Използвайте командата passwd в конзолата, за да промените паролата и после рестартирайте. Забравете потребителския режим, защото паролата ви трябва тук.Ако след рестарт, root дяла е прикачен само за четене, го прикачете отново rw:
# mount -o remount,rw / # passwd # или изтрийте root паролата (/etc/shadow) # sync; mount -o remount,ro / # синхронизира преди повторно прикачване само за четене # reboot
FreeBSD и Linux метод 2
FreeBSD няма да ви позовли да се измъкнете само с прост init трик. Решението е да прикачите root дяла от друга ОС (като спасителното CD) и да промените паролата на диска.- Стартирайте живо CD или инсталационно CD в спасителен режим, който ще ви даде шел.
- Намерете root дяла с fdisk н.пр. fdisk /dev/sda
- Монтирайте го и използвайте chroot:
# mount -o rw /dev/ad4s3a /mnt
# chroot /mnt # chroot в /mnt
# passwd
# reboot
Като алтернатива във FreeBSD, стартирайте потребителски режим, монтирайте отново / rw и използвайте passwd.
# mount -u /; mount -a # ще прикачи / rw
# passwd
# reboot
Модули на ядрото
Linux
# lsmod # Показва всички модули заредени в ядрото # modprobe isdn # За зареждане на модул (тук isdn)
FreeBSD
# kldstat # Показва всички модули заредени в ядрото # kldload crypto # За зареждане на модул (тук crypto)
Компилиране на ядрото
Linux
# cd /usr/src/linux # make mrproper # Изкчиства всичко, включително конфигурационни файлове # make oldconfig # Създава нов конфигурационен файл от настоящото ядро # make menuconfig # или xconfig (Qt), или gconfig (GTK) # make # Създава компресирана снимка на ядрото # make modules # Компилира модулите # make modules_install # Инсталира модулите # make install # Инсталира ядрото # reboot
FreeBSD
За да модифицирате и препостроите ядрото копирайте общия конфигурационен файл с ново име и го редактирайте при нужда. Всъщност е възможно и да промените файлаGENERIC директно.
# cd /usr/src/sys/i386/conf/ # cp GENERIC MYKERNEL # cd /usr/src # make buildkernel KERNCONF=MYKERNEL # make installkernel KERNCONF=MYKERNELЗа да построите отново цялата ОС:
# make buildworld # Построява цялата ОС, но без ядрото # make buildkernel # Използва KERNCONF както горе ако е подходящо # make installkernel # reboot # mergemaster -p # Сравнява само файлове познати като крайно необходими # make installworld # mergemaster # Подновява цялата конфигурация и други файлове # rebootЗа малки промени в изхода, понякога е достатъчна и кратката версия:
# make kernel world # Компилира и инсталира и двете - ядро и ОС
# mergemaster
# reboot
Процеси
Показване | Приоритет | Фон/преден план | Топ | Kill
Показване на ПОУ (PID = Обозначаващ указател за процес)
Всеки процес има уникален номер, ПОУ-то. Списък на всички работещи процеси се изкарва сps.
# ps -auxefw # Extensive list of all running process
Обаче по-типично е използването с pipe или с pgrep:
# ps axww | grep cron 586 ?? Is 0:01.48 /usr/sbin/cron -s # pgrep -l sshd # Намира ПОУ на процес по (част от) име # fuser -va 22/tcp # Показва процесите, ползващи порт 22 # fuser -va /home # Показва процеси използващи достъп до /home дяла # strace df # Проследява системни обаждания и сигнали # truss df # Същото като горното на FreeBSD/Solaris/Unixware # history | tail -50 # Показва последните 50 използвани команди
Приоритет
Променя приоритета на работещ процес сrenice. Негативни числа имат по-висок приоритет, най-малкото е -20 и "nice" има позитивни стойности.
# renice -5 586 # По-силен приоритет
586: old priority 0, new priority -5
Стартиране на процес с различен приоритет с nice. Позитивно е "nice" или слабо, негативно е силно засенчващ приоритет. Уверете се, дали се изполва /usr/bin/nice или вградения в шела (проверка с # which nice).
# nice -n -5 top # Силен приоритет (/usr/bin/nice) # nice -n 5 top # Слаб приеоритет (/usr/bin/nice) # nice +5 top # tcsh вграден nice (същото като горе!)
Фон/Преден План
Когато процес е стартиран от шела, той може да бъде преместен на задел план или обратно на преден план със [Ctrl]-[Z] (^Z),bg и fg. На пример стартирайте два процеса във фона, покажете ги с jobs и ги преместете на преден план.
# ping cb.vu > ping.log ^Z # е прекъсната (спряна) с [Ctrl]-[Z] # bg # слага във фона и продължава работа # jobs -l # Показва процесите на заден план [1] - 36232 Running ping cb.vu > ping.log [2] + 36233 Suspended (tty output) top # fg %2 # Премества процес 2 на преден планИзползвайте
nohup за стартиране на процес, който продължава да работи, когато шел-а бъде затворен (имунитет против прекъсвания).
# nohup ping -i 60 > ping.log &
Топ
Програматаtop показва работеща информация за процеси.
# topДокато top работи натиснете клавиша h за помощ. Полезни ключове са:
- u [user name] За показване ан процеси принадлежащи на потребител. Използвайте + или шпация, за да видите всички потребители
- k [pid] Убива всички процеси с ПОУ.
- 1 за да покаже всички статистики на процесора (само за Линукс)
- R Toggle normal/reverse sort.
Сигнали/Kill
Прекъсване или изпращане на сигнал сkill или killall.
# ping -i 60 cb.vu > ping.log & [1] 4712 # kill -s TERM 4712 # същото като kill -15 4712 # killall -1 httpd # Прекъсва(убува) HUP процеси по точно име # pkill -9 http # Прекъсва TERM процеси по (част от) име # pkill -TERM -u www # Прекъсва TERM процеси принаглежащи на www # fuser -k -TERM -m /home # Прекъсва вески процес с достъп до /home (до стойност)Важни сиганли са:
- 1
HUP(затвори) - 2
INT(прекъсни) - 3
QUIT(излез) - 9
KILL(non-catchable, non-ignorable kill) - 15
TERM(software termination signal)
Файлова система
Информация за диска | Зареждане | Използване на диска | Отворени файлове | Прикачване/Преприкачване | Прикачване на SMB | Прикачване на image | Запис на ISO | Създай image | Диск памет | Производителност на диска
Ограничения
Промяна на ограничения и собственост сchmod и chown.
Umask по подразбиране може да бъде променен за всички потребители в /etc/profile за
Linux или /etc/login.conf за FreeBSD. umask по подразбиране обикновено е 022.
umsak е извадена от 777, така umask 022 се променя в ограничение
755.
1 --x execute # Режим 764 = exec/read/write | read/write | read 2 -w- write # За: |-- Owner --| |- Group-| |Oth| 4 r-- read ugo=a u=потребител, g=група, o=други, a=всеки
# chmod [OPTION] MODE[,MODE] FILE # MODE е във формата [ugoa]*([-+=]([rwxXst])) # chmod 640 /var/log/maillog # Ограничава лог-а на -rw-r----- # chmod u=rw,g=r,o= /var/log/maillog # Същото като горе # chmod -R o-r /home/* # Рекурсивно премахва четенето за всички потребители # chmod u+s /path/to/prog # Слага SUID бит на изпълними (трябва да знаете какво правите!) # find / -perm -u+s -print # Открива всички програми със SUID бит # chown user:group /path/to/file # Променя потребителската и груповата собственост над файл # chgrp group /path/to/file # Променя собствеността на файл за групата
Информация за диск
# diskinfo -v /dev/ad2 # Информация за диск (сектор/размер) FreeBSD # hdparm -I /dev/sda # Информация за IDE/ATA диск (Linux) # fdisk /dev/ad2 # Показва и манипулира таблицата на дяла (partition table) # smartctl -a /dev/ad2 # Показва SMART информацията на диска
Зареждане
FreeBSD
За да заредите старо ядро, ако новото не се зарежда, спрете зареждането по време на отброяването.# unload # load kernel.old # boot
Системни точки на прикачване/Използване на диска
# mount | column -t # Показва прикаченитеите файлови системи в системата # df # показва свободното място на диска и прикачените устройства # cat /proc/partitions # Показва всички регистрирани дялове (Linux)
Използване на диска
# du -sh * # Размер на директориите като списък # du -csh # Общ размер на директорията за настоящата директория (тази, в която се намирате) # du -ks * | sort -n -r # Сортира всичко по размер в килобайти # ls -lSr # Показва файлове, най-големия последен
Кой кои файлове е отворил
Това е полезно за откриване на това - кой файл блокира дял, която трябва да бъде откачен и дава типична грешка за:# umount /home/
umount: unmount of /home # umount е невъзможен, защото файл заключва home
failed: Device busy
FreeBSD и повечето Unixes
# fstat -f /home # за точка на прикачане # fstat -p PID # за приложение с PID # fstat -u user # за потребителско имеОткрива отворен лог-файл (или отворени файлове), да речем за Xorg:
# ps ax | grep Xorg | awk '{print $1}'
1252
# fstat -p 1252
USER CMD PID FD MOUNT INUM MODE SZ|DV R/W
root Xorg 1252 root / 2 drwxr-xr-x 512 r
root Xorg 1252 text /usr 216016 -rws--x--x 1679848 r
root Xorg 1252 0 /var 212042 -rw-r--r-- 56987 w
Файлът с 212042 е единственият файл във /var:
# find -x /var -inum 212042 /var/log/Xorg.0.log
Linux
Открива отворени файлове в точка на прикачване сfuser или lsof:
# fuser -m /home # Показва процеси с достъп до /home
# lsof /home
COMMAND PID USER FD TYPE DEVICE SIZE NODE NAME
tcsh 29029 eedcoba cwd DIR 0,18 12288 1048587 /home/eedcoba (guam:/home)
lsof 29140 eedcoba cwd DIR 0,18 12288 1048587 /home/eedcoba (guam:/home)
Относно приложение:
ps ax | grep Xorg | awk '{print $1}'
3324
# lsof -p 3324
COMMAND PID USER FD TYPE DEVICE SIZE NODE NAME
Xorg 3324 root 0w REG 8,6 56296 12492 /var/log/Xorg.0.log
Относно единичен файл:
# lsof /var/log/Xorg.0.log COMMAND PID USER FD TYPE DEVICE SIZE NODE NAME Xorg 3324 root 0w REG 8,6 56296 12492 /var/log/Xorg.0.log
Прикачване/преприкачване на файлова система
На пример cdrom. Ако е в списъка /etc/fstab:# mount /cdromИли намира устройство в /dev/ или с dmesg
FreeBSD
# mount -v -t cd9660 /dev/cd0c /mnt # cd-устройство # mount_cd9660 /dev/wcd0c /cdrom # друг метод # mount -v -t msdos /dev/fd0c /mnt # флопиДекларирано в /etc/fstab:
# Device Mountpoint FStype Options Dump Pass# /dev/acd0 /cdrom cd9660 ro,noauto 0 0За да позволите на потребителите да го правят:
# sysctl vfs.usermount=1 # Или добавете реда "vfs.usermount=1" в /etc/sysctl.conf
Linux
# mount -t auto /dev/cdrom /mnt/cdrom # типична команда за прикачване на cdrom # mount /dev/hdc -t iso9660 -r /cdrom # типично IDE # mount /dev/sdc0 -t iso9660 -r /cdrom # типично SCSIДекларирано в /etc/fstab:
/dev/cdrom /media/cdrom subfs noauto,fs=cdfss,ro,procuid,nosuid,nodev,exec 0 0
Прикачване на FreeBSD дял с Linux
Намерете номера на дяла съдържан във fdisk, това обикновено е root дяла, но може също да бъде и на друг BSD дял. Ако FreeBSD има много дялове, това са онези недекларирани във fdisk таблицата, но видими в /dev/sda* или /dev/hda*.# fdisk /dev/sda # Намира FreeBSD дяла /dev/sda3 * 5357 7905 20474842+ a5 FreeBSD # mount -t ufs -o ufstype=ufs2,ro /dev/sda3 /mnt /dev/sda10 = /tmp; /dev/sda11 /usr # Другите дялове
Преприкачане
Преприкачване на устройство без да бъде откачвано. необходимо заfsck например:
# mount -o remount,ro / # Linux # mount -o ro / # FreeBSDКопиране на сурови (неформатирани/необработени) данни от компакт диск в iso дисков образ:
# dd if=/dev/cd0c of=file.iso
Прикачване на SMB споделена част
Да предположим, че искаме достъп до споделен SMB дял myshare на компютър или smb-сървър, адресът, както е въведен до Windows компютъра е \\smbserver\myshare\. Ние прикачваме в /mnt/smbshare. Забележка> cifs изисква IP или DNS име, не Windows име.Linux
# smbclient -U user -I 192.168.16.229 -L //smbshare/ # Показва споделените дялове
# mount -t smbfs -o username=winuser //smbserver/myshare /mnt/smbshare
# mount -t cifs -o username=winuser,password=winpwd //192.168.16.229/myshare /mnt/share
Допълнително с пакета mount.cifs е възможно да запишем акредитивите във файл, на пример /home/user/.smb:
username=winuser password=winpwdДобавяне на прикачване както следва:
# mount -t cifs -o credentials=/home/user/.smb //192.168.16.229/myshare /mnt/smbshare
FreeBSD
Използвайте -I, за да зададете IP (или DNS име); smbserver е Windows името.# smbutil view -I 192.168.16.229 //winuser@smbserver # Показва споделените дялове
# mount_smbfs -I 192.168.16.229 //winuser@smbserver/myshare /mnt/smbshare
Прикачване на дисков образ
Linux loop-back
# mount -t iso9660 -o loop file.iso /mnt # Прикачване на CD образ # mount -t ext3 -o loop file.img /mnt # Прикачване на образ с ext3 fs
FreeBSD
С памет-устройство (изпълнете # kldload md.ko ако е необходимо):# mdconfig -a -t vnode -f file.iso -u 0
# mount -t cd9660 /dev/md0 /mnt
# umount /mnt; mdconfig -d -u 0 # Изчиства md устройството
Или с виртуален възел:
# vnconfig /dev/vn0c file.iso; mount -t cd9660 /dev/vn0c /mnt
# umount /mnt; vnconfig -u /dev/vn0c # Изчиства vn устройството
Solaris и FreeBSD
с loop-back файлов интерфейс или lofi:# lofiadm -a file.iso
# mount -F hsfs -o ro /dev/lofi/1 /mnt
# umount /mnt; lofiadm -d /dev/lofi/1 # Изчиства lofi устройство
Създаване и записване на ISO образ
Това ще копира компакт диск или DVD сектор по сектор. Безconv=notrunc, образът ще бъде по-малък ако има по-малко съдържание на диска. Виж по-долу и dd примерите.
# dd if=/dev/hdc of=/tmp/mycd.iso bs=2048 conv=notruncИзползвайте mkisofs за създаване на CD/DVD образ от файлове в директория. За да преодолеете ограниченията за имена на файловете: -r разрешава Rock Ridge разширения обичайни за UNIX системи, -J разрешава Joliet разширения използвани от Майкрософтски системи. -L разрешава ISO9660 имена на файловете да започват с период.
# mkisofs -J -L -r -V TITLE -o imagefile.iso /path/to/dirНа FreeBSD, mkisofs е открит в портовете в sysutils/cdrtools.
Записване на CD/DVD ISO образ
FreeBSD
FreeBSD не разрешава DMA на ATAPI устройства по подразбиране. DMA е разрешен с командата sysctl и аргументите по-долу, или с /boot/loader.conf със следните въвеждания:hw.ata.ata_dma="1" hw.ata.atapi_dma="1"Използвайте
burncd с ATAPI устройство (burncd е част от основната система) и cdrecord (в sysutils/cdrtools) със SCSI устройство.
# burncd -f /dev/acd0 data imagefile.iso fixate # За ATAPI устройство # cdrecord -scanbus # За откриване на записващото устройство (като 1,0,0) # cdrecord dev=1,0,0 imagefile.iso
Linux
Също използвайтеcdrecord на Linux както е описано по-горе. Допълнително е възможно да използвате чистия ATAPI интерфейс, който се намира с:
# cdrecord dev=ATAPI -scanbusИ записване на CD/DVD както по-горе.
Конвертиране на Nero .nrg файл в .iso
Nero просто добавя 300Kb header към нормалния iso образ. Това може да бъде уредено с dd.# dd bs=1k if=imagefile.nrg of=imagefile.iso skip=300
Конвертиране на bin/cue образ в .iso
Малкатаbchunk програмаhttp://freshmeat.net/projects/bchunk/ може да направи това. Тя е във FreeBSD портовете в sysutils/bchunk.
# bchunk imagefile.bin imagefile.cue imagefile.iso
Създаване ан файлов-базиран образ
На пример дял от 1GB използвайки файла /usr/vdisk.img.FreeBSD
# dd if=/dev/random of=/usr/vdisk.img bs=1K count=1M # mdconfig -a -t vnode -f /usr/vdisk.img -u 1 # Създава устройство /dev/md1 # bsdlabel -w /dev/md1 # newfs /dev/md1c # mount /dev/md1c /mnt # umount /mnt; mdconfig -d -u 1; rm /usr/vdisk.img # Почиства md устройството
Linux
# dd if=/dev/zero of=/usr/vdisk.img bs=1024k count=1024
# mkfs.ext3 /usr/vdisk.img
# mount -o loop /usr/vdisk.img /mnt
# umount /mnt; rm /usr/vdisk.img # Почистване
Linux с losetup
/dev/zero е много по-бърз от urandom, но по-малко сигурен за криптиране.
# dd if=/dev/urandom of=/usr/vdisk.img bs=1024k count=1024 # losetup /dev/loop0 /usr/vdisk.img # Създава и асоциира /dev/loop0 # mkfs.ext3 /dev/loop0 # mount /dev/loop0 /mnt # losetup -a # Проверява използваните серии (loops) # umount /mnt # losetup -d /dev/loop0 # Отделяне # rm /usr/vdisk.img
Създаване на memory файлова система
Memory-базирана файлова система е много бърза за тежки IO програми. Как да създадете 64 MB дял прикачен към /memdisk:FreeBSD
# mount_mfs -o rw -s 64M md /memdisk # umount /memdisk; mdconfig -d -u 0 # Почиства md устройството md /memdisk mfs rw,-s64M 0 0 # /etc/fstab въвеждане
Linux
# mount -t tmpfs -osize=64m tmpfs /memdisk
Диск производителностDisk performance
Четене и записване на 1 GB файл на дял ad4s3c (/home)# time dd if=/dev/ad4s3c of=/dev/null bs=1024k count=1000
# time dd if=/dev/zero bs=1024k count=1000 of=/home/1Gb.file
# hdparm -tT /dev/hda # Само за Linux
Мрежа
Рутиране | Допълнително IP | Промяна на MAC | Портове | Firewall | IP Препращане | NAT | DNS | DHCP | Трафик | QoS | NIS
Откриване на проблеми(Виж също Анализ на трафика)
# mii-diag eth0 # Покажи статуса на връзката(Linux) # ifconfig fxp0 # Проверка на "media" полето в FreeBSD # arp -a # Проверка на рутер (или хост) ARP записа (вс. OS) # ping cb.vu # Първото нещо дето пробваме... # traceroute cb.vu # Покажи пътя на рутиране до дестинациата # mii-diag -F 100baseTx-FD eth0 # Форсиране на 100Mbit Full duplex (Linux) # ifconfig fxp0 media 100baseTX mediaopt full-duplex # Същото за FreeBSD # netstat -s # Системна статистика за всички мрежови протоколи
Рутиране
Показване на рутинг таблицата
# route -n # Linux # netstat -rn # Linux, BSD и UNIX # route print # Windows
Добавяне и изтриване на рутиране
FreeBSD
# route add 212.117.0.0/16 192.168.1.1 # route delete 212.117.0.0/16 # route add default 192.168.1.1Добавяне на перманентно рутиране в /etc/rc.conf
static_routes="myroute" route_myroute="-net 212.117.0.0/16 192.168.1.1"
Linux
# route add -net 192.168.20.0 netmask 255.255.255.0 gw 192.168.16.254 # ip route add 192.168.20.0/24 via 192.168.16.254 # същото с ip рутиране # route add -net 192.168.20.0 netmask 255.255.255.0 dev eth0 # route add default gw 192.168.51.254 # ip route add default via 192.168.51.254 # същото с ip рутиране # route delete -net 192.168.20.0 netmask 255.255.255.0
Windows
# Route add 192.168.50.0 mask 255.255.255.0 192.168.51.253 # Route add 0.0.0.0 mask 0.0.0.0 192.168.51.254Използвай add -p за перманентно рутиране.
Конфигурация на втори IP адрес
Linux
# ifconfig eth0 192.168.50.254 netmask 255.255.255.0 # Първи IP # ifconfig eth0:0 192.168.51.254 netmask 255.255.255.0 # Втори IP
FreeBSD
# ifconfig fxp0 inet 192.168.50.254/24 # Първи IP # ifconfig fxp0 alias 192.168.51.254 netmask 255.255.255.0 # Втори IPПерманентно добавяне в /etc/rc.conf
ifconfig_fxp0="inet 192.168.50.254 netmask 255.255.255.0" ifconfig_fxp0_alias0="192.168.51.254 netmask 255.255.255.0"
Промяна на MAC адрес
# ifconfig eth0 hw ether 00:01:02:03:04:05 # Linux # ifconfig fxp0 link 00:01:02:03:04:05 # FreeBSD
Използвани портове
Отворени портове за слушане:# netstat -an | grep LISTEN # lsof -i # Linux списък на всички интернет връзки # socklist # Linux списък на всички отворени гнезда/сокети # sockstat -4 # FreeBSD списък на приложенията # netstat -anp --udp --tcp | grep LISTEN # Linux # netstat -tup # Списък на активните връзки от/към системата (Linux) # netstat -tupl # Списък на слушащите портове (Linux) # netstat -ano # Windows
Защитна стена
Проверка за работеща защитна стена (само за типична конфигурация):Linux
# iptables -L -n -v # Статус Отваране на iptables защитна стена # iptables -Z # Нулиране на пакетите и байтовите броячи във всички правила # iptables -F # Нулиране на всички правила # iptables -X # Изтриване на всички правила # iptables -P INPUT ACCEPT # Отваряне на всичко # iptables -P FORWARD ACCEPT # iptables -P OUTPUT ACCEPT
FreeBSD
# ipfw show # Статус # ipfw list 65535 # ако отговора е "65535 deny ip from any to any" защитната стена е изключена # sysctl net.inet.ip.fw.enable=0 # Изключване # sysctl net.inet.ip.fw.enable=1 # Включване
IP Препращане за рутиране
Linux
Проверка и включване на IP препращане с:# cat /proc/sys/net/ipv4/ip_forward # Проверка на IP препращане 0=изключено, 1=включено
# echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward
or edit /etc/sysctl.conf with:
net.ipv4.ip_forward = 1
FreeBSD
Проверка и включване с:# sysctl net.inet.ip.forwarding # Проверка на IP препращане 0=изключено, 1=включено # sysctl net.inet.ip.forwarding=1 # sysctl net.inet.ip.fastforwarding=1 # За посветен рутер или защитна стена Перманентно добавяне в /etc/rc.conf: gateway_enable="YES" # Поставяне на YES ако хоста ще е gateway.
NAT - Транслация на мрежови адреси
Linux
# iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth0 -j MASQUERADE # за активиране на NAT # iptables -t nat -A PREROUTING -p tcp -d 78.31.70.238 --dport 20022 -j DNAT \ --to 192.168.16.44:22 # Препращане на порт 20022 към вътрешен IP порт на ssh # iptables -t nat -A PREROUTING -p tcp -d 78.31.70.238 --dport 993:995 -j DNAT \ --to 192.168.16.254:993:995 # Препращане на портове в обхвата 993-995 # ip route flush cache # iptables -L -t nat # Проверка на NAT статусаИзтриване на препращането с -D вместо -A.
FreeBSD
# natd -s -m -u -dynamic -f /etc/natd.conf -n fxp0 Or edit /etc/rc.conf with: firewall_enable="YES" # Поставяме YES за включване на защитната стена firewall_type="open" # Тип защитна стена (виж /etc/rc.firewall) natd_enable="YES" # Включване на natd (ако firewall_enable == YES). natd_interface="tun0" # Публичен интерфейс или IP адрес за използване. natd_flags="-s -m -u -dynamic -f /etc/natd.conf"Препращане на портове:
# cat /etc/natd.conf
same_ports yes
use_sockets yes
unregistered_only
# redirect_port tcp insideIP:2300-2399 3300-3399 # обхват на портовете
redirect_port udp 192.168.51.103:7777 7777
DNS
В Unix DNS записите са валидни за всички интерфейси и се описват в /etc/resolv.conf. Домейнът, в който хостът трябва да се намира също се описва в този файл. Минималната конфигурация е:nameserver 78.31.70.238 search sleepyowl.net intern.lab domain sleepyowl.netПроверка на името на домейна с:
# hostname -d # Същото като dnsdomainname
Windows
Във Windows DNS се конфигурира за интерфейс. За показване конфигурацията на DNS и изтриване на DNS кеша:# ipconfig /? # Помощ # ipconfig /all # Цялата информация вкл. DNS # ipconfig /flushdns # Изтриване на DNS кеша
Препращане на заявки
dig е вашия инструмент за проверка на DNS настройките. Например публичен DNS сървър213.133.105.2 ns.second-ns.de може да се използва за тест. Вижте от кой сървър клиента получава отговор (упростен отговор).
# dig sleepyowl.net sleepyowl.net. 600 IN A 78.31.70.238 ;; SERVER: 192.168.51.254#53(192.168.51.254)Рутерът 192.168.51.254 отговоря и отговорът е A запис. Всеки запис може да бъде извикан и DNS сървърът може да се избере с @:
# dig MX google.com # dig @127.0.0.1 NS sun.com # За тест на локалния сървър # dig @204.97.212.10 NS MX heise.de # Заявка към външен сървър # dig AXFR @ns1.xname.org cb.vu # Получаване на цялата зона(трансфер на зона)Програмата host също е мощна.
# host -t MX cb.vu # Получаване на пощенските MX записи # host -t NS -T sun.com # получаване на NS запис през TCP връзка # host -a sleepyowl.net # Получаване на всичко
Обратни заявки
Намиране на име по IP адрес (in-addr.arpa.). Може да бъде направено сdig, host и nslookup:
# dig -x 78.31.70.238 # host 78.31.70.238 # nslookup 78.31.70.238
/etc/hosts
Единични хостове могат да се конфигурират в /etc/hosts вместо стартиране наnamed локално за разрешаване на заявките по имена. Форматът е прост, например:
78.31.70.238 sleepyowl.net sleepyowlПриоритетът между hosts и dns заявка, т.е. редът на резолюцията по име, може да се конфигурира в
/etc/nsswitch.conf * И * /etc/host.conf. Файлът съществува и във Windows, обикновено в:
C:\WINDOWS\SYSTEM32\DRIVERS\ETC
DHCP
Linux
Някой дистрибуции (SuSE) използват dhcpcd като клиент. Интерфайса по подразбиране е eth0.# dhcpcd -n eth0 # Предизвиква обновяване # dhcpcd -k eth0 # освобождаване и изключванеОбхвата с пълната информация се намира в:
/var/lib/dhcpcd/dhcpcd-eth0.info
FreeBSD
FreeBSD (и Debian) използват dhclient. За конфигурация на интерфейс (например bge0) стартирайте:# dhclient bge0Обхвата с пълната информация се намира в:
/var/db/dhclient.leases.bge0Използвайте
/etc/dhclient.confза настройка на опциите или поставяне на други опции:
# cat /etc/dhclient.conf
interface "rl0" {
prepend domain-name-servers 127.0.0.1;
default domain-name "sleepyowl.net";
supersede domain-name "sleepyowl.net";
}
Windows
dhcp обхвата може да бъде обновен сipconfig:
# ipconfig /renew # обновяване на всички адаптери # ipconfig /renew LAN # обновяване на адаптера "LAN" # ipconfig /release WLAN # освобождаване на адаптера "WLAN"Да, добра идея е да си именувате адаптера с просто име!
Анализ на трафика
Bmonhttp://people.suug.ch/~tgr/bmon/ е малък конзолен монитор на лентата и може да показва потока през различните интерфейси.Сниф/подслушване с tcpdump
# tcpdump -nl -i bge0 not port ssh and src \(192.168.16.121 or 192.168.16.54\) # tcpdump -l > dump && tail -f dump # Буфериран изход # tcpdump -i rl0 -w traffic.rl0 # Записване на трафика в бинарен файл # tcpdump -r traffic.rl0 # Четене от файл (също за ethereal # tcpdump port 80 # Две класически команди # tcpdump host google.com # tcpdump -i eth0 -X port \(110 or 143\) # Проверка дали pop или imap са сигурни # tcpdump -n -i eth0 icmp # Записване само на ping # tcpdump -i eth0 -s 0 -A port 80 | grep GET # -s 0 за пълен пакет -A за ASCIIОще важни опции:
-AПоказва всеки пакет в текстов вид (без "шапка")-XПоказва пакетите в hex и ASCII-lБуферира стандартния изход-DПоказва достъпните интерфейси
Сканиране с nmap
Nmaphttp://insecure.org/nmap/ е порт скенер с OS детекция, обикновено е инсталиран в повечето дистрибуции и е достъпен и за Windows. Ако вие не сканирате вашите сървъри, хакерите го правят за вас...# nmap cb.vu # сканира всички резервирани TCP портове на хоста # nmap -sP 192.168.16.0/24 # Показва кой IP е използван от кой хост в 0/24 # nmap -sS -sV -O cb.vu # Прави невидимо SYN сканиране със версия и OS детекция PORT STATE SERVICE VERSION 22/tcp open ssh OpenSSH 3.8.1p1 FreeBSD-20060930 (protocol 2.0) 25/tcp open smtp Sendmail smtpd 8.13.6/8.13.6 80/tcp open http Apache httpd 2.0.59 ((FreeBSD) DAV/2 PHP/4. [...] Running: FreeBSD 5.X Uptime 33.120 days (since Fri Aug 31 11:41:04 2007)
Контрол на трафика (QoS)
Контрола на трафика управлява заявките, политиките, разпределението и други параметри на трафика в мрежа. Следващите примери са за прости практически приложения на Linux и FreeBSD възможностите за по-добро използване на достъпната лента.Ограничаване на ъплоуда
DSL или кабелните модеми имат дълга опашка за подобрение на производителността на ъплоуд. Обаче запълването на опашката от бързо устройство ( мрежова карта ) драстично ще намали интерактивността. Следователно е полезно да се намали нивото на ъплоуд на устройството, за да се напасне с това на модема, това би подобрило много интерактивността. Настройте на около 90% от максималната модемна (кабелна) скорост.Linux
За 512 Kbit ъплоуд модем.# tc qdisc add dev eth0 root tbf rate 480kbit latency 50ms burst 1540 # tc -s qdisc ls dev eth0 # Статус # tc qdisc del dev eth0 root # Изтриване на опашката # tc qdisc change dev eth0 root tbf rate 220kbit latency 50ms burst 1540
FreeBSD
FreeBSD използваdummynet трафик оформител, който се конфигурира с ipfw. Използват се потоци за натройка на лимитите на лентата в [K|M]{bit/s|Byte/s}, 0 означава неограничена лента. Използването на същия номер поток ще преконфигурира съществуващия. Например ограничаване на ъплоуд лентата до 500 Kbit.
# kldload dummynet # зареждане на модула ако е необходимо # ipfw pipe 1 config bw 500Kbit/s # създаване на поток с ограничена лента # ipfw add pipe 1 ip from me to any # отклоняване на пълния ъплоуд към потока
QoS/Качество на услугата
Linux
Приоритезиране на опашката сtc за оптимизация на VoIP. Пълния пример може да се види на voip-info.org или www.howtoforge.com. Предполага се, че VoIP използва udp на портове 10000:11024 и устройство eth0 (може да бъде и ppp0 или so). Следващите команди дефинират QoS в три опашки и принуждават VoIP трафика в опашка 1 с QoS 0x1e (всички битове са вдигнати). Трафика по подразбиране тече в опашка 3 и QoS Minimize-Delay тече в опашка 2.
# tc qdisc add dev eth0 root handle 1: prio priomap 2 2 2 2 2 2 2 2 1 1 1 1 1 1 1 0 # tc qdisc add dev eth0 parent 1:1 handle 10: sfq # tc qdisc add dev eth0 parent 1:2 handle 20: sfq # tc qdisc add dev eth0 parent 1:3 handle 30: sfq # tc filter add dev eth0 protocol ip parent 1: prio 1 u32 \ match ip dport 10000 0x3C00 flowid 1:1 # използва сървърния обхват портове match ip dst 123.23.0.1 flowid 1:1 # или/и използва сървърния IPСтатус и премахване с
# tc -s qdisc ls dev eth0 # статус на опашката # tc qdisc del dev eth0 root # изтриване на всички QoS
Калкулиране на обхвата портове и маска
tc филтъра дефинира обхват портове с порт и маска, които трябва да изчислите. Намерете 2^N края на набора портове, намалете с набора и конвертирайте в HEX. Това е маската. Пример за 10000 -> 11024, набора е 1024.# 2^13 (8192) < 10000 < 2^14 (16384) # краят е 2^14 = 16384 # echo "obase=16;(2^14)-1024" | bc # маската е 0x3C00
FreeBSD
Максималната лента на връзката е 500Kbit/s и дефинираме три опашки с приоритети 100:10:1 за VoIP:ssh:всичко останало.# ipfw pipe 1 config bw 500Kbit/s # ipfw queue 1 config pipe 1 weight 100 # ipfw queue 2 config pipe 1 weight 10 # ipfw queue 3 config pipe 1 weight 1 # ipfw add 10 queue 1 proto udp dst-port 10000-11024 # ipfw add 11 queue 1 proto udp dst-ip 123.23.0.1 # или/и използване на сървърен IP # ipfw add 20 queue 2 dsp-port ssh # ipfw add 30 queue 3 from me to any # всичко останалоСтатус и изтриване с
# ipfw list # статус на правилата # ipfw pipe list # статус на потока # ipfw flush # изтриване на всички правила освен по подразбиране
NIS Дебъгване
Някой команди които биха работили на добре конфигуриран NIS клиент:# ypwhich # показва името на NIS към който има връзка # domainname # NIS домейн името по конфигурация # ypcat group # показва групата от NIS сървъра # cd /var/yp && make # Построява наново yp базата данниРаботи ли ypbind?
# ps auxww | grep ypbind /usr/sbin/ypbind -s -m -S servername1,servername2 # FreeBSD /usr/sbin/ypbind # Linux # yppoll passwd.byname Map passwd.byname has order number 1190635041. Mon Sep 24 13:57:21 2007 The master server is servername.domain.net.
Linux
# cat /etc/yp.conf ypserver servername domain domain.net broadcast
SSH SCP
Публичен ключ | Отпечатък | SCP | Тунелиране
Разпознаване чрез публичен ключ
Свързване с хост без парола с използване на публичен ключ. Идеята е да се дабави вашия публичен ключ към authorized_keys2 файла на отдалечения хост. За примера нека свържемхост-клиента към хост-сървъра, ключа е генериран на клиента.- Използвайте ssh-keygen за генериране на двойка ключове.
~/.ssh/id_dsaе частния ключ,~/.ssh/id_dsa.pubе публичния. - Копирайте само публичния ключ върху сървъра и го добавете към файла
~/.ssh/authorized_keys2във вашата домашна директория на сървъра.
# ssh-keygen -t dsa -N '' # cat ~/.ssh/id_dsa.pub | ssh you@host-server "cat - >> ~/.ssh/authorized_keys2"
Използване на Windows клиент от ssh.com
Некомерсиална версия на ssh.com клиент може да бъде свлена от главния ftp сайт: ftp.ssh.com/pub/ssh/. Ключовете генерирани от ssh.com клиента трябва да бъдат конвертирани за OpenSSH сървър. Това може да бъде направено с ssh-keygen команда.- Създаване на двойка ключове с ssh.com клиента: Settings - User Authentication - Generate New....
- Използвам ключ тип DSA; дължина 2048.
- Копираме публичния ключ генериран от ssh.com клиента на сървъра в ~/.ssh папката.
- Ключовете за в C:\Documents and Settings\%USERNAME%\Application Data\SSH\UserKeys.
- Използваме ssh-keygen команда на сървъра за конвертиране на ключа:
# cd ~/.ssh # ssh-keygen -i -f keyfilename.pub >> authorized_keys2
Използване на putty за Windows
Puttyhttp://www.chiark.greenend.org.uk/~sgtatham/putty/download.html е прост и с отворен код ssh клиент за Windows.- Създаване на двойка ключове с puTTYgen програмата.
- Записваме публичния и частния ключ (например в C:\Documents and Settings\%USERNAME%\.ssh).
- Копираме публичния ключ на сървъра в ~/.ssh директорията:
# scp .ssh/puttykey.pub [email protected]:.ssh/
- Използваме ssh-keygen командата на сървъра за конвертиране на ключа за OpenSSH:
# cd ~/.ssh # ssh-keygen -i -f puttykey.pub >> authorized_keys2
- Посочваме мястото на частния ключ в настройките на putty : Connection - SSH - Auth
Проверка на оптечатък
При първи логин, ssh ще пита дали непознат хост чрез неговия отпечатък да бъде записан към познатите хостове. За избягване човек-по-средата (man-in-the-middle) атака администратора на сървъра мое да ви изпрати отпечатъка на сървъра, който да сравните при първи логин. Използвайтеssh-keygen -l да получите отпечатък (на сървъра):
# ssh-keygen -l -f /etc/ssh/ssh_host_rsa_key.pub # За RSA ключ 2048 61:33:be:9b:ae:6c:36:31:fd:83:98:b7:99:2d:9f:cd /etc/ssh/ssh_host_rsa_key.pub # ssh-keygen -l -f /etc/ssh/ssh_host_dsa_key.pub # За DSA ключ (подразбиране) 2048 14:4a:aa:d9:73:25:46:6d:0a:48:35:c7:f4:16:d4:ee /etc/ssh/ssh_host_dsa_key.pubСега клиента свързващ се към този сървър може да провери че се свързва към правилния сървър:
# ssh linda The authenticity of host 'linda (192.168.16.54)' can't be established. DSA key fingerprint is 14:4a:aa:d9:73:25:46:6d:0a:48:35:c7:f4:16:d4:ee. Are you sure you want to continue connecting (yes/no)? yes
Сигурен трансфер на файлове
Някой прости команди:# scp file.txt host-two:/tmp # scp joe@host-two:/www/*.html /www/tmp # scp -r joe@host-two:/www /www/tmpВ Konqueror или Midnight Commander е възможно да се достигне отдалечена файлова система с адрес fish://user@gate. Обаче скоростта е много ниска.
Освен това е възможно да се монтира отдалечена дирекория със sshfs, клиент за файлова система, базиран на SCP. Вижте fuse sshfshttp://fuse.sourceforge.net/sshfs.html.
Тунелиране
SSH тунелирането позволява да изпратим или реверсивно изпратим порт през SSH връзка, по този начин защитавайки трафика и достъпвайки портове, блокирани иначе. Това работи само под TCP. Основния начин за изпращане и реверс е (виж същоssh и NAT пример):# ssh -L localport:desthost:destport user@gate # хост-дестинация видян от гейта # ssh -R destport:desthost:localport user@gate # изпраща вашия локален порт към дестинация # ssh -X user@gate # Форсиране на X изпращанеТова ще се свърже към гейта и ще изпрати локален порт към хоста desthost:destport. Забележете desthost е хоста дестинация видян откъм гейта, така че ако връзката е към гейта, то desthost е localhost. Може да се изпрати повече от един порт.
Директно изпращане към гейта
Да кажем искаме достъп до CVS (port 2401) и http (port 80) работещи на гейта. Това е най-прост пример, desthost е следователно localhost, и използваме порт 8080 локално вместо 80 така че няма нужда да сме root. След като ssh сесията е отворена, и двете услуги са достъпни на локалните портове.# ssh -L 2401:localhost:2401 -L 8080:localhost:80 user@gate
Netbios и отдалечен десктоп изпращане към втори сървър
Да кажем Windows smb сървър е зад гейт и няма ssh. Трабва да имаме достъп до smb споделяне и отдалечен десктоп до сървъра.# ssh -L 139:smbserver:139 -L 3388:smbserver:3389 user@gatesmb споделянето сега може да бъде достъпено с \\127.0.0.1\, но само ако локалното споделяне е изключено, защотолокалното споделяне слуша на порт 139.
Възможно е да имаме също и локално сподеялне, за това трябва да създадем ново виртуално устройство с нов IP адрес за тунела, smb споделянето ще бъде свързано през този адрес. Нататък локалния RDP (отдалечен десктоп) вече слуша на порт 3389, така че избираме 3388. За примера да използваме виртуален IP 10.1.1.1.
- Със putty използваме Source port=10.1.1.1:139. Възможно е да се създадат мнжожество циклови устройства и тунел. На Windows 2000, само putty работеше.
- Със ssh.com клиента, изключете "Allow local connections only". След като ssh.com ще се свързва към всички адреси, само единично споделяне може да се свърже.
- # System->Control Panel->Add Hardware # Yes, Hardware is already connected # Add a new hardware device (към края).
- # Install the hardware that I manually select # Network adapters # Microsoft , Microsoft Loopback Adapter.
- Конфигурираме IP адрес на фалшиво устройство 10.1.1.1 маска 255.255.255.0, без гейт.
- advanced->WINS, Enable LMHosts Lookup; Disable NetBIOS over TCP/IP.
- # Enable Client for Microsoft Networks. # Disable File and Printer Sharing for Microsoft Networks.
Debug
Ако не работи:- Изпратени ли са портовете: netstat -an? Вижте 0.0.0.0:139 или 10.1.1.1:139
- Свързва ли се telnet 10.1.1.1 139 ?
- Трябва да поставите отметка "Local ports accept connections from other hosts".
- Is "File and Printer Sharing for Microsoft Networks" изключено ли е на обратния интерфейс?
Свързване на два клиента зад NAT
Да допуснем два клиента са зад NAT гейт и клиента cliadmin трябва да се свърже с клиента cliuser (дестинация), и двата могат да влизат в гейта с ssh и работят с Linux със sshd. Нямате нужда от root достъп никъде, докато портовете на гейта са над номер 1024. Използваме 2022 на гейта. След като гейта е използван локално, опцията GatewayPorts не е необходима.На клиента cliuser (от посока към гейта):
# ssh -R 2022:localhost:22 user@gate # изпраща клиент 22 към гейта:2022
На клиента cliadmin (от хоста към гейта):
# ssh -L 3022:localhost:2022 admin@gate # изпраща клиент 3022 към гейта:2022
Сега администратора може да се свърже директно към клиента cliuser със:
# ssh -p 3022 admin@localhost # локален:3022 -> гейт:2022 -> клиент:22
Свързване към VNC зад NAT
Да предположим Windows клиент със VNC слушащ на порт 5900 трябва да бъде достъпен зад NAT. На клиента cliwin към гейта:# ssh -R 15900:localhost:5900 user@gateНа клиента cliadmin (от хоста към гейта):
# ssh -L 5900:localhost:15900 admin@gateСега администратора може да се свърже директно към клиентския VNC със:
# vncconnect -display :0 localhost
VPN със SSH
От версия 4.3, OpenSSH може да ползва tun/tap устройство за криптиране на тунел. Това е много подобно на други TLS базирани VPN решения като OpenVPN. Едно предимство на SSH e, че не е необходимо да се инсталира и конфигурира допълнителен софтуер. Допълнително тунелът използва SSH разпознаване, например споделени ключове. Недостатък е капсулирането през TCP, което може да доведе до проблеми при бавна връзка. Също така тунелът разчита на единична ("крехка") TCP връзка. Тази техника е много практична за бързо IP базирано VPN решение. Няма ограничение като при единично TCP порт препращане, всички протоколи слой 3/4 като ICMP, TCP/UDP, и т.н. са препратени през VPN. Във всеки случай са нужни следните опции в sshd_conf файла:PermitRootLogin yes PermitTunnel yes
Единична P2P връзка
Тук свързваме два хоста, hclient и hserver със peer to peer тунел. Връзката стартира от hclient към hserver и е под потребител root. Крайните точки на тунела са 10.0.1.1 (сървър) и 10.0.1.2 (клиент) и създаваме устройство tun5 (или друг номер). Процедурата е проста:- Връзка с SSH с използване на тунелната опция -w
- Конфигуриране на IP адреса на тунела. Веднаж на сървъра и веднаж на клиента.
Връзка към сървъра
Връзката се стартира на клиента и командите се изпълняват на сървъра.Сървърът е на Linux
cli># ssh -w5:5 root@hserver srv># ifconfig tun5 10.0.1.1 netmask 255.255.255.252 # Изпълнено в сървърен шел
Сървърът е на FreeBSD
cli># ssh -w5:5 root@hserver srv># ifconfig tun5 10.0.1.1 10.0.1.2 # Изпълнено в сървърен шел
Конфигуриране на клиента
Команди изпълнени на клиента:cli># ifconfig tun5 10.0.1.2 netmask 255.255.255.252 # Клиента е на Linux cli># ifconfig tun5 10.0.1.2 10.0.1.1 # Клиента е на FreeBSDДвата хоста сега са свързани и могат прозрачно да комуникират със всеки протокол от 3/4 слой, използвайки тунелни IP адреси.
Свързване на две мрежи
В допълнение на p2p настройката по-горе, е много полезно свързването на две частни мрежи с SSH VPN с използване на два гейта. Да допуснем имаме мрежаA 192.168.51.0/24 и мрежаB 192.168.16.0/24. Процедурата е подобна на горната, единствено добавяме рутиране. NAT трябва да е активирано на частен интерфейс само ако гейтовете не са гейтовете по подразбиране за техните мрежи.192.168.51.0/24 (мрежаA)|гейтA <-> гейтB|192.168.16.0/24 (мрежаB)
- Връзка със SSH с използване на тунелната опция -w.
- Конфигурираме IP адреса на тунела. Веднаж на сървъра и веднаж на клиента.
- Добавяме рутиране за двете мрежи.
- Ако е необходимо, активираме NAT на частния интерфейс на гейта.
Връзка от гейтА до гейтВ
Връзката е започната от гейтА, командите се изпълняват на гейтВ.гейтB е на Linux
gateA># ssh -w5:5 root@gateB gateB># ifconfig tun5 10.0.1.1 netmask 255.255.255.252 # Изпълнено в шел-а на гейтB gateB># route add -net 192.168.51.0 netmask 255.255.255.0 dev tun5 gateB># echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward # Само ако гейта не е дефолт gateB># iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth0 -j MASQUERADE
гейтB е на FreeBSD
gateA># ssh -w5:5 root@gateB # Създава tun5 устройство gateB># ifconfig tun5 10.0.1.1 10.0.1.2 # Изпълнено в шел-а на гейтB gateB># route add 192.168.51.0/24 10.0.1.2 gateB># sysctl net.inet.ip.forwarding=1 # Само ако гейта не е дефолт gateB># natd -s -m -u -dynamic -n fxp0 # виж NAT gateA># sysctl net.inet.ip.fw.enable=1
Конфигуриране на гейтA
Команди, изпълнени на гейтA:гейтA е на Linux
gateA># ifconfig tun5 10.0.1.2 netmask 255.255.255.252 gateA># route add -net 192.168.16.0 netmask 255.255.255.0 dev tun5 gateA># echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward gateA># iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth0 -j MASQUERADE
гейтA е на FreeBSD
gateA># ifconfig tun5 10.0.1.2 10.0.1.1 gateA># route add 192.168.16.0/24 10.0.1.2 gateA># sysctl net.inet.ip.forwarding=1 gateA># natd -s -m -u -dynamic -n fxp0 # виж NAT gateA># sysctl net.inet.ip.fw.enable=1Двете частни мрежи сега са прозрачно свързани през SSH VPN. IP препращането и NAT насторйките са необходими само ако гейтовете не са по подразбиране (дефолт). В този случай клиентите не биха знали къде да препратят заявка, заради което трябва да се активира NAT.
RSYNC
Rsync може почти напълно да замени cp и scp, допълнително прекъснатите трансфери ще бъдат ефективно рестартирани. Последната наклонена (/) (и нейното отсъствие) имат различно действие, man страницата е добра... Някой примери:Копиране на директории със съдържание:
# rsync -a /home/colin/ /backup/colin/
# rsync -a /var/ /var_bak/
# rsync -aR --delete-during /home/user/ /backup/ # използване на относителност (виж надолу)
Като предишното, но по мрежа и с компресия. Rsync използва SSH за транспорт по подразбиране и ще ползва ssh ключ ако има. Използвайте ":" като с SCP. Типично отдалечено копиране:
# rsync -axSRzv /home/user/ user@server:/backup/user/Изключване на всяка директория tmp във /home/user/ и съхраняване на иерархията на директориите, т.е. отдалечената директория ще има структура /backup/home/user/. Типично се използва за бекъп.
# rsync -azR --exclude /tmp/ /home/user/ user@server:/backup/Използване на порт 20022 за ssh връзка:
# rsync -az -e 'ssh -p 20022' /home/colin/ user@server:/backup/colin/Използване на rsync daemon (със "::") е много по-бързо, но не е криптирано с ssh. Мястото на /backup е дефинирано от конфигурацията в /etc/rsyncd.conf. Променливата RSYNC_PASSWORD може да бъде дефинирана за избягване ръчното и въвеждане.
# rsync -axSRz /home/ ruser@hostname::rmodule/backup/
# rsync -axSRz ruser@hostname::rmodule/backup/ /home/ # Копиране назад
Важни опции:
-a, --archiveархивен режим; като -rlptgoD (без -H)-r, --recursiveрекурсивно в директориите-R, --relativeизползване на относителни имена-H, --hard-linksзапазване на хард-връзките-S, --sparseефективна работа със пръснати файлове-x, --one-file-systemбез да напуска файловата система--exclude=PATTERNизключва файлове съвпадащи с PATTERN--delete-duringполучателя изтрива по време на трансфера, не преди--delete-afterполучателя изтрива след трансфера, не преди
Rsync на Windows
Rsync е достъпен за Windows през cygwin или като самостоятелен пакет от cwrsynchttp://sourceforge.net/projects/sereds. Много е удобно за автоматичен бекъп. Инсталирайте един от двата (не и двата) и добавете пътя до системните променливи на Windows: # Control Panel -> System -> табът Advanced, бутон Environment Variables. Редактирайте "Path" променливата и добавете пълния път до инсталирания rsync, т.е. C:\Program Files\cwRsync\bin или C:\cygwin\bin. По този начинкомандитеrsync и ssh ще са достъпни в Windows команден шел.
Идентификация с публичен ключ
Rsync автоматично се тунелира в SSH и следователно използва SSH идентификация на сървъра. Автоматичните бекъпи трябва да избягнат намесата на потребителя, за това SSH идентификация по публичен ключ може да се използва и rsync командата ще работи без парола.Всички следващи команди се изпълняват във Windows конзола. В конзолата (Start -> Run -> cmd) създайте и изпратете ключа както е описано в SSH, променете "user" и "server" със необходимите стойности. Ако файла authorized_keys2 още не съществува, просто копирайте id_dsa.pub в authorized_keys2 и го изпратете.
# ssh-keygen -t dsa -N '' # Създава пбличен и частен ключ # rsync user@server:.ssh/authorized_keys2 . # Копирайте файла локално от сървъра # cat id_dsa.pub >> authorized_keys2 # Или използвайте редактор за добавяне на ключа # rsync authorized_keys2 user@server:.ssh/ # Копиране файловете обратно на сървъра # del authorized_keys2 # Изтриване на локалното копиеСега тест (на един ред):
rsync -rv "/cygdrive/c/Documents and Settings/%USERNAME%/My Documents/" \ 'user@server:My\ Documents/'
Автоматичен бекъп
Използвайте batch файл за автоматизиране на бекъпа и го добавете към разсточените задачи (Programs -> Accessories -> System Tools -> Scheduled Tasks). За пример създайте файла backup.bat и заменете user@server.@ECHO OFF REM rsync the directory My Documents SETLOCAL SET CWRSYNCHOME=C:\PROGRAM FILES\CWRSYNC SET CYGWIN=nontsec SET CWOLDPATH=%PATH% REM uncomment the next line when using cygwin SET PATH=%CWRSYNCHOME%\BIN;%PATH% echo Press Control-C to abort rsync -av "/cygdrive/c/Documents and Settings/%USERNAME%/My Documents/" \ 'user@server:My\ Documents/' pause
SUDO
Sudo е стандартен начин, да дадете на потребителите някои администраторски права, без да издава администраторската парола. Sudo е много полезен в многопотребителска среда с микс от сървър и работни станции. Просто извикайте команда със sudo:# sudo /etc/init.d/dhcpd restart # Изпълнява rc скрипта като root # sudo -u sysadmin whoami # Изпълнява cmd като друг потребител user
Конфигурация
Sudo е конфигуриран в/etc/sudoers може да бъде променен само с visudo. Основния синтаксис е (списъците са разделени със запетая):
user hosts = (runas) commands # В /etc/sudoers
usersедин или повече потребители, или %group (като %wheel) да получат праватаhostsсписък на хостовете (или ALL)runasсписък на потребителите (или ALL) като които правилото за команда може да бъде изпълнено. Оградено е със ( )!commandsсписък на командите (или ALL) които ще бъдат изпълнени като root или като (runas)
# cat /etc/sudoers # Хост наимернования са subnets или hostnames. Host_Alias DMZ = 212.118.81.40/28 Host_Alias DESKTOP = work1, work2 # Потребителски наименования са списък от потребители, които могат да имат еднакви права User_Alias ADMINS = colin, luca, admin User_Alias DEVEL = joe, jack, julia Runas_Alias DBA = oracle,pgsql # Команда наименование дефинира пълния път до списък с команди Cmnd_Alias SYSTEM = /sbin/reboot,/usr/bin/kill,/sbin/halt,/sbin/shutdown,/etc/init.d/ Cmnd_Alias PW = /usr/bin/passwd [A-z]*, !/usr/bin/passwd root # Not root pwd! Cmnd_Alias DEBUG = /usr/sbin/tcpdump,/usr/bin/wireshark,/usr/bin/nmap
# Актуалните права root,ADMINS ALL = (ALL) NOPASSWD: ALL # ADMINS могат да правят всичко с/без парола. DEVEL DESKTOP = (ALL) NOPASSWD: ALL # Разработчици има пълни права на десктопи DEVEL DMZ = (ALL) NOPASSWD: DEBUG # Разработчици могат да дебъгват DMZ сървърите. # Потребител sysadmin (системен администратор) може да се бърка в DMZ сървърите с някои команди. sysadmin DMZ = (ALL) NOPASSWD: SYSTEM,PW,DEBUG sysadmin ALL,!DMZ = (ALL) NOPASSWD: ALL # Може да прави всичко извън DMZ. %dba ALL = (DBA) ALL # Група dba може да стартира като потребител на базата данни. # Всеки може да прикачва/откача cd-устройство на десктоп машини ALL DESKTOP = NOPASSWD: /sbin/mount /cdrom,/sbin/umount /cdrom
Криптиране на файлове
Отделен файл
Криптиране и декриптиране:# openssl des -salt -in file -out file.des # openssl des -d -salt -in file.des -out fileЗабележете, че файла разбира се може да бъде и tar архив.
tar и критпиране на цяла директория
# tar -cf - directory | openssl des -salt -out directory.tar.des # Криптира # openssl des -d -salt -in directory.tar.des | tar -x # Декриптира
tar zip и криптиране на цяла директория
# tar -zcf - directory | openssl des -salt -out directory.tar.gz.des # Криптира # openssl des -d -salt -in directory.tar.gz.des | tar -xz # Декриптира
- Използвайте -k моятатайнапарола след des, за да избегнете интерактивното запитване за парола. Въпреки това имайте предвид, че това е много несигурно.
- Използвайте des3 вместо des за да получите дори по-силно криптиране (Triple-DES Cipher). Това използва и повече CPU.
Криптиране на дялове
Linux с LUKS | Linux само dm-crypt | FreeBSD GELI | FBSD само pwd
Има (много) други алтернативни методи за криптиране на дискове, аз показвам само методите, които знам и използвам. Имайте предвид, че сигурността е само тогава добра, когато операционната система не е калена с това. Нарушител може лесно да запише паролата от клавиатурните събития. Още повече данните са свободно достъпни когато дялът е прикрепена и на този етап няма да откаже достъп до нея на нарушител.Linux
Тези инструкции използватdm-crypt в Linux (device-mapper) удобства налични в 2.6 ядро. В този пример нека криптираме дяла /dev/sdc1, това може да бъде и всеки друг дял от диска или USB, или файлово базиран дял, създаден с losetup. В този случай ще използваме /dev/loop0. Виж файл снимка на дял. Картографът на устройствата използва етикети за идентифициране на дял. Ние използваме sdc1 в този пример, но това може да бъде всеки стринг.
dm-crypt с LUKS
LUKS с dm-crypt има по-добро криптиране и прави възможно да имаме няколко пароли за един и същи дял или лесно да промениме паролата. За да проверил дали LUKS е достъпен, просто напишете# cryptsetup --help, ако не се появи нищо относно LUKS, използвайте следните инструкции Без LUKS. Първо създайте дял ако е необходим: fdisk /dev/sdc.
Създаване на криптиран дял
# dd if=/dev/urandom of=/dev/sdc1 # Незадължително. Само за параноиди (отнема дни) # cryptsetup -y luksFormat /dev/sdc1 # Това унищожава всякакви данни на sdc1 # cryptsetup luksOpen /dev/sdc1 sdc1 # mkfs.ext3 /dev/mapper/sdc1 # създава ext3 файлова система # mount -t ext3 /dev/mapper/sdc1 /mnt # umount /mnt # cryptsetup luksClose sdc1 # Откача криптирания дял
Прикачване
# cryptsetup luksOpen /dev/sdc1 sdc1 # mount -t ext3 /dev/mapper/sdc1 /mnt
Откачане
# umount /mnt # cryptsetup luksClose sdc1
dm-crypt без LUKS
# cryptsetup -y create sdc1 /dev/sdc1 # или всеки друг дял като /dev/loop0 # dmsetup ls # проверете, ще покаже: sdc1 (254, 0) # mkfs.ext3 /dev/mapper/sdc1 # Това се прави само първият път! # mount -t ext3 /dev/mapper/sdc1 /mnt # umount /mnt/ # cryptsetup remove sdc1 # Откача криптираният дялНаправете абсолютно същото (без mkfs частта!) за да пре-прикачите дяла. Ако паролата е грешна, mount командата няма да бъде изпълнена. В този случай просто премахнете sdc1 (
cryptsetup remove sdc1) и го създайте пак.
FreeBSD
Двата популярни FreeBSD модула за криптиране на дискове саgbde и geli. Аз използвам geli, защото е по-бърз и освен това използва crypto устройства за хардуерно ускорение. Вижe FreeBSD handbook Chapter 18.6http://www.freebsd.org/handbook/disks-encrypting.html за всички детайли. geli модулът трябва да бъде зареден или компилиран в ядрото:
options GEOM_ELI device crypto # или като module: # echo 'geom_eli_load="YES"' >> /boot/loader.conf # или изпълнете: kldload geom_eli
Използване на парола и ключ
Аз използвам тези настройки за типично криптиране на диск, използва парола И ключ за криптиране на главния ключ. Това е, тябват ви двете - паролата и генерирания ключ/root/ad1.key, за да прикачите дялът. Главният ключ е записан в дяла и не е достъпен. Виж по-долу за типично USB или файлово базирана снимка.
Създаване на криптиран дял
# dd if=/dev/random of=/root/ad1.key bs=64 count=1 # този ключ криптира главният ключ # geli init -s 4096 -K /root/ad1.key /dev/ad1 # -s 8192 също е добре за дискове # geli attach -k /root/ad1.key /dev/ad1 # ДА направете бекъп на /root/ad1.key # dd if=/dev/random of=/dev/ad1.eli bs=1m # Незадължително и отнема повече време # newfs /dev/ad1.eli # Създава файлова система # mount /dev/ad1.eli /mnt
Прикачване
# geli attach -k /root/ad1.key /dev/ad1
# fsck -ny -t ffs /dev/ad1.eli # При съмнение проверете файловата система
# mount /dev/ad1.eli /mnt
Откачане
Процедурата за откачване става автоматично при изключване.# umount /mnt # geli detach /dev/ad1.eli
/etc/fstab
Криптираният дял може да бъде конфигуриран, за да бъде прикачен с /etc/fstab. Паролата ще бъде поискане при зареждане. За този пример са необходими следните настройки:# grep geli /etc/rc.conf geli_devices="ad1" geli_ad1_flags="-k /root/ad1.key" # grep geli /etc/fstab /dev/ad1.eli /home/private ufs rw 0 0
Използване само на парола
По подходящо е да криптиране USB памет или файлово базирана снимка с парола и без ключ. В този случай не е нобходимо да носите допълнителен файл с ключ наоколо. Процедурата е почти същата като по-горе, просто без ключовия файл. Нека криптираме файлово базирана снимка/cryptedfile от 1 GB.
# dd if=/dev/zero of=/cryptedfile bs=1M count=1000 # 1 GB file # mdconfig -at vnode -f /cryptedfile # geli init /dev/md0 # криптира само с парола # geli attach /dev/md0 # newfs -U -m 0 /dev/md0.eli # mount /dev/md0.eli /mnt # umount /dev/md0.eli # geli detach md0.eliСега е възможно да прикачите тази снимка на друга файлова система само с паролата.
# mdconfig -at vnode -f /cryptedfile # geli attach /dev/md0 # mount /dev/md0.eli /mnt
SSL Сертификати
Тъй наречените SSL/TLS сертификати са криптографични публични ключове сертификати и се състоят от публичен и личен ключ. Сертификатите се използва за удостоверяване на крайни точки и криптиране на данни. Използват се например на уеб-сървър (https) или мейл сървър mail server (imaps).Процедура
- Трябва ни сертификаторско пълномощно, за да подпишем нашия сертификат. Тази стъпка обикновенно се предлага от продавачи като Thawte, Verisign и т.н., но ние все пак можем да си направиме собствено.
- Създаване на изискване за подпис на сертификат. Това изискване е като неподписан сертификат (публичната част) и вече съдържа всичката нужна информация. Изискването за сертификат обикновено се праща до продавача на пълномощни за подпис. Тази стъпка също така създава и личния ключ на локалната машина.
- Подписване на сертификата с пълномощно за сертификата.
- Ако е необходимо съединете сертификата и ключа в един файл, за да бъде използван от приложение (уеб-сървър, мейл сървър и т.н.).
Конфигуриране на OpenSSL
Използваме /usr/local/certs като директория за тази примерна проверка или променяме /etc/ssl/openssl.cnf съответващо на вашите настройки, за да знаете къде ще бъдат създадени файловете. Това е важната част от openssl.cnf:[ CA_default ] dir = /usr/local/certs/CA # Къде се съхранява всичко certs = $dir/certs # Къде се съхранява issued certs crl_dir = $dir/crl # Къде се съхранява issued crl database = $dir/index.txt # Индекс файл на базата данни.Уверете се че директориите съществуват и ако трябва ги създайте
# mkdir -p /usr/local/certs/CA
# cd /usr/local/certs/CA
# mkdir certs crl newcerts private
# echo "01" > serial # Само ако serial не същестува
# touch index.txt
Създаване на сертификат пълномощно
Ако нямате пълномощно за сертификат от продаващ такива, трябва да си зъздадете собствено. Тази стъпка не е необходима, за онези решили да използват продавач, който да подпише изискването. За да направите пълномощно за сертификат (CA):# openssl req -new -x509 -days 730 -config /etc/ssl/openssl.cnf \ -keyout CA/private/cakey.pem -out CA/cacert.pem
Създаване на изискване за подпис на сертификата
За да направите нов сертификат (за мейл сървър или уеб сървър например), първо създайте изискване за сертификат с неговия личен ключ. Ако вашето приложение не поддържа криприран личен ключ (на пример UW-IMAP не поддържа), тогава забранете криптирането с-nodes.
# openssl req -new -keyout newkey.pem -out newreq.pem \
-config /etc/ssl/openssl.cnf
# openssl req -nodes -new -keyout newkey.pem -out newreq.pem \
-config /etc/ssl/openssl.cnf # Без криптиране на ключа
Подписване на сертификата
Изискването за сертификат трябва да бъде подписано от CA, за да е валидно, Тази стъпка обикновено се изпълнява от продавача на сертификата. Забележка: заменете "servername" с името на вашия сървър в следващите команди.# cat newreq.pem newkey.pem > new.pem # openssl ca -policy policy_anything -out servernamecert.pem \ -config /etc/ssl/openssl.cnf -infiles new.pem # mv newkey.pem servernamekey.pemСега servernamekey.pem е личния ключ и servernamecert.pem сертификата на сървъра.
Създаване на обединен сертификат
IMAP сървъра иска личния ключ и сертигиката на сървъра да бъдат в един файл. А главно това е и по-лесно за работа, но файла трябва да бъде защитен!. Apache също може добре да работи с него. Създайте файл servername.pem съдържащ и двете - сертификата и ключа.- Отворете личния ключ (servernamekey.pem) с текстов редактор и копирайте личния ключ в "servername.pem" файла.
- Направете същото със сертификата на сървъра (servernamecert.pem).
-----BEGIN RSA PRIVATE KEY----- MIICXQIBAAKBgQDutWy+o/XZ/[...]qK5LqQgT3c9dU6fcR+WuSs6aejdEDDqBRQ -----END RSA PRIVATE KEY----- -----BEGIN CERTIFICATE----- MIIERzCCA7CgAwIBAgIBBDANB[...]iG9w0BAQQFADCBxTELMAkGA1UEBhMCREUx -----END CERTIFICATE-----Какво имаме сега в директорията /usr/local/certs/:
- CA/private/cakey.pem (CA личен ключ на сървъра)
- CA/cacert.pem (CA личен ключ на сървъра)
- certs/servernamekey.pem (личен ключ на сървъра)
- certs/servernamecert.pem (подписан сертификат на сървъра)
- certs/servername.pem (сертификат с ключ на сървъра)
Преглед на информацията за сертификата
За да видите информацията за сертификата просто изпълнете:# openssl x509 -text -in servernamecert.pem # Преглед на информацията за сертификата # openssl req -noout -text -in server.csr # Преглед на информацията за запитването
CVS
Настройка на сървър | CVS тест | SSH тунелиране | CVS употреба
Настройка на сървър
Лансиране на CVS
Решете къде главният източник ще складира и създаде основен cvs. Например /usr/local/cvs (като основа):# mkdir -p /usr/local/cvs # setenv CVSROOT /usr/local/cvs # Задава CVSROOT към новото положение (локално) # cvs init # Създава всички вътрешни CVS конфигурационни файлове # cd /root # cvs checkout CVSROOT # Проверява конфигурационните файлове, за да ги промени # cd CVSROOT edit config (добре е катко си е) # cvs commit config cat >> writers # Създава файл на писателите (допълнително може и на читатели) colin ^D # Използвайте [Control][D] за да излезете от редактирането # cvs add writers # Добавя файла writers към хранилището # cvs edit checkoutlist # cat >> checkoutlist writers ^D # зползвайте [Control][D] за да излезете от редактирането # cvs commit # Извършва всички конфигурационни промениДобавете readers файл ако искате да дефинирате права за четене и писане Забележка: (Никога) Не променяйте файлове директно в главния cvs, но по-скоро изнесете файла, променете го и го внесете. Направихме това с файла writers за да дефинираме достъпа за писане.
До този момент има три популярни начина за достъп до CVS. Първите два не се нуждаят от допълнителни настройки. Вижте примерите в CVSROOT по-долу, за това как да ги използвате:
- Директен локален достъп до файловата система. Потребителя(те) се нуждае/ят от подходящи права върху файловете, за да имат достъп до CVS директно и няма по-нататъчна ауторизация в допълнение към влизането в операционната система. Все пак това е полезно ако хранилището е локално.
- Отдалечен достъп през ssh с ext протокола. Всеки потребител със ssh shell акаунт и права за четене/писане на CVS сервъра може да има директен достъп до CVS с ext през ssh без допълнителен тунел. Не е необходим сървърен процес работещ на CVS за да работи това. Входът през ssh изпълнява ауторизацията.
- Отдалечен достъп през pserver. Това не с препоръчва за използване, при голяма база от потребители, тъй като потребителите са ауторизиране от CVS pserver със съответна база данни за паролите, затова и няма нужда от локални потребителски акаунти. Тези настройки са обяснени отдолу.
Мрежова настройка с inetd
CVS може да бъде стартиран локално само ако достъпа до мрежата не е необходим. За отдалечен достъп, демона inetd може да стартира pserver със следния ред в /etc/inetd.conf (/etc/xinetd.d/cvs на SuSE):cvspserver stream tcp nowait cvs /usr/bin/cvs cvs \ --allow-root=/usr/local/cvs pserverДобра идея е да блокирате cvs порта от Интернет със огнената стена и да използвате ssh тунел за отдалечен достъп до хранилището.
Отделна ауторизация
Възможно е да имате cvs потребители, които не са част от операционната система (не са локални потребители). Това всъщност вероятно е и желано от гледна точка на сигурността. Просто добавете файл озаглавен passwd (в CVSROOT директорията) съдържащ потребителското име и паролата в криптиран формат. Това може да бъде направено с htpasswd инструмента на Apache.Забележка: Този passwd файл е единственият файл, който трябва да бъде променен директно в CVSROOT директорията. Също няма да бъде изнасян. Повече информация с htpasswd --help
# htpasswd -cb passwd user1 password1 # -c създава файла
# htpasswd -b passwd user2 password2
Сега добавете :cvs в края на всеки ред, което казва на cvs сървъра да промени потребителя в cvs (или под каквото и да работи вашият cvs сървър). Изглежда така:
# cat passwd user1:xsFjhU22u8Fuo:cvs user2:vnefJOsnnvToM:cvs
Пробвайте
Пробвайте входа като обикновен потребител (като пример тук - аз)# cvs -d :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs login Logging in to :pserver:[email protected]:2401/usr/local/cvs CVS password:
CVSROOT променлива
Това е променлива на средата използвана за определяне на позицията на хранилището, в което изпълняваме операции. За локална употреба, може да бъде просто зададено като директория в хранилището. За използване в мрежата, транспортния протокол трябва да бъде определен. Задайте CVSROOT променливата сsetenv CVSROOT string в csh, tcsh shell, или export CVSROOT=string в sh, bash shell.
# setenv CVSROOT :pserver:<username>@<host>:/cvsdirectory На пример: # setenv CVSROOT /usr/local/cvs # Използва се само локално # setenv CVSROOT :local:/usr/local/cvs # Същото като горното # setenv CVSROOT :ext:user@cvsserver:/usr/local/cvs # Директен достъп през SSH # setenv CVS_RSH ssh # За ext достъпа # setenv CVSROOT :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs # Мрежа с pserverКогато входът е успешен един може да вмъкне нов проект в хранилището: cd into основната директория на вашия проект
cvs import <module name> <vendor tag> <initial tag> cvs -d :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs import MyProject MyCompany STARTКъдето MyProject е името на новия проект в хранилището (използвано по-късно за изнасяне). Cvs ще вмъкне съдържанието на настоящата директория в новият проект.
За изнасяне:
# cvs -d :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs checkout MyProject или # setenv CVSROOT :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs # cvs checkout MyProject
SSH тунелиране за CVS
За това ни трябват два шела. В първият шел се свързваме към cvs сървъра със ssh и порт-препращаме cvs връзката. На втория шел използваме cvs нормално както когато се работи локално.на шел 1:
# ssh -L2401:localhost:2401 colin@cvs_server # Свързване директно към CVS сървъра. Или: # ssh -L2401:cvs_server:2401 colin@gateway # Използва врата (gateway) за достигане на CVSна шел 2:
# setenv CVSROOT :pserver:colin@localhost:/usr/local/cvs # cvs login Logging in to :pserver:colin@localhost:2401/usr/local/cvs CVS password: # cvs checkout MyProject/src
CVS команди и използване
Внасяне
Командата import се използва за добавяне на цяла директория, трябва да бъде стартирана от директорията която ще бъде внесена. Да речем директорията /devel/ съдържа всички файлове и поддиректории, които да бъдат внесени. Името на директорията в CVS (модулът) ще бъде наречена "myapp".# cvs import [options] directory-name vendor-tag release-tag # cd /devel # Трябва да бъде в проекта, за да бъде внесен # cvs import myapp Company R1_0 # Release tag може да бъде всичко в една думаСлед време беше добавена нова директория "/devel/tools/" и трябва също да бъде внесена.
# cd /devel/tools # cvs import myapp/tools Company R1_0
Изнасяне обновяване добавяне изпълнение
# cvs co myapp/tools # Ше изнесе само директорията tools # cvs co -r R1_1 myapp # Изнася myapp във версия R1_1 (залепено е) # cvs -q -d update -P # Типично CVS обновяване # cvs update -A # Поправя всеки залепнал етикет (или дата, опция) # cvs add newfile # Добавя нов файл # cvs add -kb newfile # Добавя нов изпълним файл # cvs commit file1 file2 # Предава само последните два файла # cvs commit -m "съобщение" # Предава всички направени промени със съобщение
Създаване на кръпка
Най-добре е да създадете и приложите кръпка от работната разработваща директория свързана с проекта, или от самата директория съдържаща източника.# cd /devel/project
# diff -Naur olddir newdir > patchfile # Създава кръпка от директория или файл
# diff -Naur oldfile newfile > patchfile
Прилагане на кръпка
Понякога е необходимо да свалите нивото на директория от кръпката, в зависимост от това как е бил създаден. В случай на трудности, просто погледнете първите редове на кръпката и опитайте -p0, -p1 или -p2.# cd /devel/project # patch --dry-run -p0 < patchfile # Тествайте кръпката без да бъде прилагана # patch -p0 < patchfile # patch -p1 < patchfile # Смъква 1-вото ниво от кръпката
SVN
Настройка на сървър | SVN+SSH | SVN през http | SVN използване
Subversion (SVN)http://subversion.tigris.org/ е система за контролиране на версията, създадена да бъде заместникът на CVS (Система за конкурентни версии). Концептът е подобен на CVS, но много недостатъци са изчистени. Вижте също SVN книгатаhttp://svnbook.red-bean.com/en/1.4/.Настройка на сървъра
Началото на сървъра е сравнително лесно (тук например трябва да съществура/home/svn/):
# svnadmin create --fs-type fsfs /home/svn/project1Достъпът до хранилището става възможен с:
file://Директен достъп до файловата система чрез svn клиент. Това изисква локални права върху файловата система.svn://илиsvn+ssh://Отдалечен достъп чрез svnserve сървъра (също през SSH). Това изисква локални права върху файловата система.http://Отдалечен достъп с webdav, използвайки apache. За тоз и метод не са необходими локални потребители.
# svn import /project1/ file:///home/svn/project1/trunk -m 'Initial import' # svn checkout file:///home/svn/project1Новата директория "trunk" е само традиция и не е задължителна.
Отдалечен достъп със ssh
Не са необходими специялни настройки за да имате достъп до хранилището през ssh, просто заменетеfile:// със svn+ssh/hostname. На пример:
# svn checkout svn+ssh://hostname/home/svn/project1Както и при локален достъп, всеки потребител се нуждае от ssh достъп към сървъра (с локален акаунт). Този метод може да бъде прилаган при малки групи. Всички потребители могат да принадлежът към subverion група, на която принадлежи хранилището, на пример:
# groupadd subversion # groupmod -A user1 subversion # chown -R root:subversion /home/svn # chmod -R 770 /home/svn
Отдалечен достъп през http (apache)
Отдалечен достъп през http (https) е добро решение само за голяма потребителска група. Този метод използва apache ауторизация, а не локални акаунти. Това е обикновена и малка конфигурация на apache:LoadModule dav_module modules/mod_dav.so
LoadModule dav_svn_module modules/mod_dav_svn.so
LoadModule authz_svn_module modules/mod_authz_svn.so # Замо за контрол на достъпа
<Location /svn>
DAV svn
# any "/svn/foo" URL will map to a repository /home/svn/foo
SVNParentPath /home/svn
AuthType Basic
AuthName "Subversion repository"
AuthzSVNAccessFile /etc/apache2/svn.acl
AuthUserFile /etc/apache2/svn-passwd
Require valid-user
</Location>
Apache сървърът се нуждае от пълен достъп до хранилището:
# chown -R www:www /home/svnСъздаване на потребител с htpasswd2:
# htpasswd -c /etc/svn-passwd user1 # -c създава файла
Примерен svn.acl за контрол на достъпа
# Default it read access. "* =" would be default no access [/] * = r [groups] project1-developers = joe, jack, jane # Give write access to the developers [project1:] @project1-developers = rw
SVN команди и използване
Вижте също Subversion Quick Reference Cardhttp://www.cs.put.poznan.pl/csobaniec/Papers/svn-refcard.pdf. Tortoise SVNhttp://tortoisesvn.tigris.org е добър интерфейс за Windows.Вмъкване
Нов проект, който е директория с файлове се вмъква в хранилището с командатаimport. Import също се използва и за добавяне на съдържание към съществуващ проект.
# svn help import # Помощ за всяка команда # Добавя нова директория (със съдържание) в src директорията на project1 # svn import /project1/newdir http://host.url/svn/project1/trunk/src -m 'add newdir'
Стандартни SVN команди
# svn co http://host.url/svn/project1/trunk # Изнасяне на последната версия # Етикети и разклонения са създадени при копирането # svn mkdir http://host.url/svn/project1/tags/ # Създава tags директорията # svn copy -m "Tag rc1 rel." http://host.url/svn/project1/trunk \ http://host.url/svn/project1/tags/1.0rc1 # svn status [--verbose] # Проверява статуса на файловете в работната директория # svn add src/file.h src/file.cpp # Добавя два файла # svn commit -m 'Added new class file' # Публикува промените със съобщение # svn ls http://host.url/svn/project1/tags/ # Списък със всички етикети # svn move foo.c bar.c # Премества (преименува) файлове # svn delete some_old_file # Изтрива файлове
Полезни команди
less | vi | mail | tar | dd | screen | find | Разни
less
Командатаless показва текстов документ в конзолата. Налична е на повечето инсталации.
# less unixtoolbox.xhtmlНякои важни команди са (^N стои за [control]-[N]):
- h H добра помощ на екрана
- f ^F ^V SPACE Напред с един прозорец (за N реда).
- b ^B ESC-v Назад с един прозорец (за N реда).
- F Напред завинаги; като "tail -f".
- /pattern Търси напред за (N-тия) съответстващ ред.
- ?pattern Търси назад за (N-тия) сътоветстващ ред.
- n Повтори предишнито търсене (за N-тото срещане).
- N Повтаря последното търсене в обратна посока.
- q изход
vi
Vi е наличен във ВСЯКА Linux/Unix инсталация и затова е полезно да знаете някои основни команди. Има два режима: команден режим и въвеждащ режим. Командния режим се включва с [ESC], въвеждащият режим с i.Изход
- :w новоименафайла записва файла в новоименафайла
- :wq или :x запис и изход
- :q! изход без запис
Търсене и местене
- /стринг Търси напред за стринг
- ?стринг Търси назад за стринг
- n Търси за следващото появяване на стринг
- N Търси за предишното появяване на стринг
- { Премества с параграф назад
- } Премества с параграф напред
- 1G Премества до първия ред на файла
- nG Премества до n-тия ред на файла
- G Премества до последния ред на файла
- :%s/OLD/NEW/g Търси и замества всеки резултат
Изтриване на текст
- dd Изтрива настоящия ред
- D Изтрива до края на реда
- dw Изтрива дума
- x Изтрива символ
- u Връща последното
- U Връща всички промени за съответния ред
mail е просто приложение за четене и пращане на мейл, обикновено е инсталирано. за да изпратите мейл просто напишете "mail user@domain". Първия ред е заглавието, след това съдържанието на писмото. Прекъсвнете и изпратете писмото с една точка (.) на нов ред. На пример:
# mail [email protected] Subject: Your text is full of typos "For a moment, nothing happened. Then, after a second or so, nothing continued to happen." . EOT #Това също работи и с лула:
# echo "This is the mail body" | mail [email protected]This is also a simple way to test the mail server.
tar
Командатаtar (tape архив) създава и извлича авхиви от файлове и директории. Архивът .tar не е компресиран, компресиран архив има разширението .tgz или .tar.gz (zip) или .tbz (bzip2). Не използвайте пълен път когато създавате архив, вероятно искате да го разархивирате в другаде. Някои полезни команди са:
Създаване
# cd / # tar -cf home.tar home/ # архивира цялата /home директория (c за създаване) # tar -czf home.tgz home/ # същото със zip компресия # tar -cjf home.tbz home/ # същото с bzip2 компресияСамо вмъква една (или две) директории от дърво, но запазва относителната структура. За примерен архивe /usr/local/etc и /usr/local/www и първата директория в архива трябва да бъде local/.
# tar -C /usr -czf local.tgz local/etc local/www # tar -C /usr -xzf local.tgz # За разархивиране локалната директория в /usr # cd /usr; tar -xzf local.tgz # е същото като горното
Разархивиране
# tar -tzf home.tgz # поглежда в архива без да го разархивира (списък) # tar -xf home.tar # разархивира архива тук (x за разархивиране) # tar -xzf home.tgz # същото със zip компресия # tar -xjf home.tgz # същото с bzip2 компресия # tar -xjf home.tgz home/colin/file.txt # възстановява отделен файл
По-разширено
# tar c dir/ | gzip | ssh user@remote 'dd of=dir.tgz' # архивира dir/ и записва отдалечено. # tar cvf - `find . -print` > backup.tar # архивира настоящата директория. # tar -cf - -C /etc . | tar xpf - -C /backup/etc # Копира директории # tar -cf - -C /etc . | ssh user@remote tar xpf - -C /backup/etc # Отдалечено копиране. # tar -czf home.tgz --exclude '*.o' --exclude 'tmp/' home/
dd
Програматаdd (disk dump) се използва за копиране на дялове и дискове и за други трикове с копиране. Типично използване:
# dd if=<source> of=<target> bs=<byte size> conv=<conversion>Важни опции при конвертиране:
notruncне отрязва крайния файл, всички нули ще бъдат записани като нули.noerrorпродължава след прочитане на грашки (н.пр. лоши блокове)syncпопълва всеки входящ блок с нули до ibs-размер
Резерва и възвръщане
# dd if=/dev/hda of=/dev/hdc bs=16065b # копира диск в диск (със същия размер) # dd if=/dev/sda7 of /home/root.img bs=4096 conv=notrunc,noerror # резерва / # dd if /home/root.img of=/dev/sda7 bs=4096 conv=notrunc,noerror # възвръщане / # dd bs=1M if=/dev/ad4s3e | gzip -c > ad4s3e.gz # архивиране чрез Zip на резервата # gunzip -dc ad4s3e.gz | dd of=/dev/ad0s3e bs=1M # възстановяване на zip # dd bs=1M if=/dev/ad4s3e | gzip | ssh eedcoba@fry 'dd of=ad4s3e.gz' # същото отдалечено # gunzip -dc ad4s3e.gz | ssh eedcoba@host 'dd of=/dev/ad0s3e bs=1M' # dd if=/dev/ad0 of=/dev/ad2 skip=1 seek=1 bs=4k conv=noerror # Пропуска MBR # Това е необходимо ако дестинацията (ad2) е по-малка.
Възстановяване
Командатаdd ще прочете всеки отделен блок от дяла, дори блоковете. В случай на проблеми по-добре е да използвате опцията conv=sync,noerror така dd ще пропусне лоши сектори и ще запише нули в дестинацията. Съответно е важно да сложите размера на блока на равен или по-малък от размера на дисковия блок. Размер от 1k изглежда безопасен, сложете го с bs=1k. Ако диска има лоши сектори и данните трябва да бъдат възстановени от дял, създайте файл-снимка с dd, прикачете снимката и копирайте съдържанието на нов диск. С опцията noerror, dd ще пропусне лошите сектори и вместо това ще запише нули, от това само данните съдържащи се в лошите сектори ще бъдат загубени.
# dd if=/dev/hda of=/dev/null bs=1m # Проверява за лоши блокове # dd bs=1k if=/dev/hda1 conv=sync,noerror,notrunc | gzip | ssh \ # Изпраща до отдалечен root@fry 'dd of=hda1.gz bs=1k' # dd bs=1k if=/dev/hda1 conv=sync,noerror,notrunc of=hda1.img # Съхранява във файл-снимка # mount -o loop /hda1.img /mnt # Прикача снимката # rsync -ax /mnt/ /newdisk/ # Копира на нов диск # dd if=/dev/hda of=/dev/hda # Опреснява магнетичното състояние # Горното е полезно за обновяване на диск. Напълно е безопасно, но трябва да бъде откачен (unmount).
Изтриване
# dd if=/dev/zero of=/dev/hdc count=1 # Изтрива MBR и таблицата на дяла # dd if=/dev/zero of=/dev/hdc # Изтрива целия диск # dd if=/dev/urandom of=/dev/hdc # Изтрива целия диск по-добре # kill -USR1 PID # Показва прогреса на dd (Само за Linux!)
screen
Screen има две основни функции:- Стартиране на няколко конзолни сесии в една конзола/терминал.
- Стартирана програма е отделена от истинския терминал и така може да работи на фона. Истинския терминал може да бъде затворен и прикачен по-късно.
Кратък пример за стартиране
стартирайте screen с:# screenВ screen сесията можем да стартираме дълго работеща програма (отгоре на останалите). Откачаме терминала и прикачаме същия терминал от друга машина (през ssh например).
# topСега разкачаме с Ctrl-a Ctrl-d. Прикачаме терминала с
# screen -rили по-добре:
# screen -R -DПрикача тук и сега. По-подробно това означава: Ако сесията работи, тогава преприкачи. Ако е необходимо първо разкачете и излезте отдалечено. Ако не е стартирана я създайте и осведомете потребителя.
Screen команди (в screen)
Всички screen команди започват с Ctrl-a.- Ctrl-a ? помощ и обобщение на функциите
- Ctrl-a c създава нов прозорец (терминал)
- Ctrl-a Ctrl-n and Ctrl-a Ctrl-p превключва към следващия или предишния прозоред в списъка, по номер.
- Ctrl-a Ctrl-N където N е число от 0 до 9, за превключване към съответстващия прозорец.
- Ctrl-a " за получаване на управляем списък с работещите прозорци
- Ctrl-a a за изчистване на пропуснат Ctrl-a
- Ctrl-a Ctrl-d за прекъсване и напускане на сесията работеща във фона
- Ctrl-a x заключва screen терминала с парола
Find
Някои важни опции:-x(на BSD)-xdev(на Linux) Остава на същата файлова система (dev в fstab).-exec cmd {} \;Изпълнява команда и заменя {} с пълня път-inameКато -name, но се влияе от случая-lsПоказва информация за файла (като ls -la)-size nn е +-n (k M G T P)-cmin nСтатуса на файла беше променен преди n минути.
# find . -type f ! -perm -444 # Намира файлове, които немогат да бъдат четени от всеки. # find . -type d ! -perm -111 # Намира директории, които не са достъпни за всички. # find /home/user/ -cmin 10 -print # Файлове създадени или променени в последните 10 минути. # find . -name '*.[ch]' | xargs grep -E 'expr' # Търси 'expr' в тази директория и следващите под нея. # find / -name "*.core" | xargs rm # Намира core dumps1 и ги изтрива # find / -name "*.core" -print -exec rm {} \; # Other syntax # find . \( -name "*.png" -o -name "*.jpg" \) -print # iname is not case sensitive # find . \( -iname "*.png" -o -iname "*.jpg" \) -print -exec tar -rf images.tar {} \; # find . -type f -name "*.txt" ! -name README.txt -print # Exclude README.txt files # find /var/ -size +1M -exec ls -lh {} \; # find /var/ -size +1M -ls # This is simpler # find . -size +10M -size -50M -print # find /usr/ports/ -name work -type d -print -exec rm -rf {} \; # Clean the ports Find files with SUID; those file have to be kept secure # find / -type f -user root -perm -4000 -exec ls -l {} \;1 core dump - е снимка на прекъснат процес записан при дебъгване. Основния файл е създаден под името core в настоящата директория на процеса, когато някое нетипично събитие е причината за прекъсването му.
Разни
# which command # Показва пълния път за команда # time command # Показва колко време е необходимо за изпъление # time cat # Използва time като хронометър. Ctrl-c за прекъсване # set | grep $USER # Списък с настоящата среда # cal -3 # Показва тримесечен календар # date [-u|--utc|--universal] [MMDDhhmm[[CC]YY][.ss]] # date 10022155 # Задава дата и час # whatis grep # Показва кратка информация за команда или дума # whereis java # Търси път и стандартни директории за дума # setenv varname value # Задава променлива за средата varname към value (csh/tcsh) # export varname="value" # Задава променлива за средата varname към value (sh/ksh/bash) # pwd # Показва работната директория # mkdir -p /path/to/dir # без съобщение за грешка ако съществува, създава и съответните поддиректории # rmdir /path/to/dir # Премахва празна директория # rm -rf /path/to/dir # Премахва директория и нейното съдържание (принудително) # cp -la /dir1 /dir2 # Архивира и свързва твърдо файлове вместо да ги копира # cp -lpR /dir1 /dir2 # Същото за FreeBSD # mv /dir1 /dir2 # Преименува директория
Инсталиране на софтуер
Списък с инсталираните пакети
# rpm -qa # Списък с инсталираните пакети (RH, SuSE, RPM базирани) # dpkg -l # Debian, Ubuntu # pkg_info # FreeBSD списък с всички инсталирани пакети # pkg_info -W smbd # FreeBSD показва към кой пакет принадлежи smbd # pkginfo # Solaris
Добавяне/премахване на софтуер
Обвивки: yast2/yast за SuSE, redhat-config-packages за Red Hat.# rpm -i пакет_име.rpm # инсталира пакета (RH, SuSE, RPM базирани) # rpm -e пакет_име # Премахва пакет
Debian
# apt-get update # Първо обновява списъка с пакети # apt-get install emacs # Инсталира пакета emacs # dpkg --remove emacs # Премахва пакета emacs
FreeBSD
# pkg_add -r rsync # Взима и инсталира rsync. # pkg_delete /var/db/pkg/rsync-xx # Изтрива пакета rsyncЗадайте от къде да се взимат пакетите чрез
PACKAGESITE променливата. На пример:
# export PACKAGESITE=ftp://ftp.freebsd.org/pub/FreeBSD/ports/i386/packages/Latest/ # or ftp://ftp.freebsd.org/pub/FreeBSD/ports/i386/packages-6-stable/Latest/
FreeBSD портове
Дървото на портовете/usr/ports/ е колекция от софтуер, готов за компилиране и инсталиране. Портовете се обновяват с програмата portsnap.
# portsnap fetch extract # Създава дървото при стартиране за първи път # portsnap fetch update # Обновява дървото с портовете # cd /usr/ports/net/rsync/ # Избира пакет за инсталиране # make install distclean # Инслира и почиства (всиж също man ports) # make package # Създава изпълним пакет за порта
Път до библиотеката
Поради комплекси зависимости и свързане по време на работа (runtime), програмите са трудни за копиране на друга система или дистрибуция. Все пак за малки програми с малко зависимости, либсващите библиотеки могат да бъдат прехвърлени. Библиотеките за работно време (и липсващите) се проверяват сldd и контролират с ldconfig.
# ldd /usr/bin/rsync # списък с всички необходими библиотеки за работа # ldconfig -n /path/to/libs/ # Добавя път към зависимостите за споделените споделените библиотеки # ldconfig -m /path/to/libs/ # FreeBSD # LD_LIBRARY_PATH # Променливата слага връзка към пътя до библиотеката (пряк път)
Конвертиране на медия
Понякога някой просто се нуждае да конвертира видео, аудио файл или документ в друг формат.Текст кодиране
Текст кодирането може да стане напълно грешно, особено когато езика изисква специялни символи като àäç. TКомандатаiconv може да конвертира от една кодировка в друга.
# iconv -f <from_encoding> -t <to_encoding> <input_file>
# iconv -f ISO8859-1 -t UTF-8 -o file.input > file_utf8
# iconv -l # Списък с познатите набори от кодирани символи
С опцията -f, iconv ще използва локалния набор от символи, което обикновено е добре ако документа се показва добре.
Unix - DOS нови редове
Конвертиране от DOS (CR/LF) към Unix (LF) нови редове в Unix шел. Виж същоdos2unix и unix2dos ако ги имате.
# sed 's/.$//' dosfile.txt > unixfile.txtКонвертиране от Unix към DOS нови редове в Windows среда. Използвай sed от mingw или cygwin.
# sed -n p unixfile.txt > dosfile.txt
PDF към Jpeg и съединяване на PDF файлове
Конвертиране на PDF документ сgs (GhostScript) в jpeg (или png) изображения за всяка страница. Също така много по-кратко с convert (от ImageMagick или GraphicsMagick).
# gs -dBATCH -dNOPAUSE -sDEVICE=jpeg -r150 -dTextAlphaBits=4 -dGraphicsAlphaBits=4 \
-dMaxStripSize=8192 -sOutputFile=unixtoolbox_%d.jpg unixtoolbox.pdf
# convert unixtoolbox.pdf unixtoolbox-%03d.png
# convert *.jpeg images.pdf # Създава прост PDF с всички изображения
Ghostscript може също и да обедини няколко pdf файла в един.
# gs -q -sPAPERSIZE=a4 -dNOPAUSE -dBATCH -sDEVICE=pdfwrite -sOutputFile=all.pdf \
file1.pdf file2.pdf ... # В Windows използвайте '#' вместо '='
Конвертиране на видео
Компресиране на Canon digicam видео с mpeg4 кодек и поправяне на повредения звук.# mencoder -o videoout.avi -oac mp3lame -ovc lavc -srate 11025 \ -channels 1 -af-adv force=1 -lameopts preset=medium -lavcopts \ vcodec=msmpeg4v2:vbitrate=600 -mc 0 vidoein.AVI
Копиране на аудио компакт диск
Програматаcdparanoiahttp://xiph.org/paranoia/ може да запише аудио парчета (FreeBSD порт в audio/cdparanoia/), oggenc може да кодира в Ogg Vorbis формат, lame конвертира в mp3.
# cdparanoia -B # Кпира парчетата в wav файлове в настоящата директория # lame -b 256 in.wav out.mp3 # Кодира в mp3 256 kb/s # for i in *.wav; do lame -b 256 $i `basename $i .wav`.mp3; done # oggenc in.wav -b 256 out.ogg # Кодира в Ogg Vorbis 256 kb/s
Принтиране
Принтиране с lpr
# lpr unixtoolbox.ps # Принтира на принтера по подразбиране # export PRINTER=hp4600 # Променя принтера по подразбиране # lpr -Php4500 #2 unixtoolbox.ps # Използва принтер hp4500 и принтира 2 копия # lpr -o Duplex=DuplexNoTumble ... # Принтира дуплекс по дългата страна # lpr -o PageSize=A4,Duplex=DuplexNoTumble ... # lpq # Проверява опашката на принтера по подразбиране # lpq -l -Php4500 # Опашката на принтер hp4500 с многословие # lprm - # Премахва всички потребителски задачи от принтера по подразбиране # lprm -Php4500 3186 # Премахва задача 3186. Намирате номера на задача с lpq # lpc status # Списък със всички налични принтери # lpc status hp4500 # Проверява дали принтера е на линия и дължината на опашката
Бази данни
PostgreSQL
Промяна на root или потребителска парола
# psql -d template1 -U pgsql
> alter user pgsql with password 'pgsql_password'; # Използвайте потребислко име вместо "pgsql"
Създаване на потребител и база данни
Командитеcreateuser, dropuser, createdb и dropdb са удобни преки пътища еквиваленти на SQL командите. Новият потребител е bob с база данни bobdb ; използване като root с pgsql супер потребителя на базата данни:
# createuser -U pgsql -P bob # -P ще попита за парола # createdb -U pgsql -O bob bobdb # новата bobdb принадлежи на bob # dropdb bobdb # Изтрива базата данни bobdb # dropuser bob # Изтрива потребителя bobГлавния механизъм за автентикация на базата данни е конфигуриран в pg_hba.conf
Предоставяне на отдалечен достъп
Файлът$PGSQL_DATA_D/postgresql.conf оказва адреса, към който да се свърже. Обикновено listen_addresses = '*' за Postgres 8.x.Файлът
$PGSQL_DATA_D/pg_hba.conf дефинира контролра върху достъпа. Примери:
# TYPE DATABASE USER IP-ADDRESS IP-MASK METHOD host bobdb bob 212.117.81.42 255.255.255.255 password host all all 0.0.0.0/0 password
Резерва и възстановяване
Резервирането и възстановяването се правят с потребителя pgsql или postgres. Резервиране и възстановяване на една база данни:# pg_dump --clean dbname > dbname_sql.dump # psql dbname < dbname_sql.dumpРезервиране и възстановяване на всички бази данни (включително потребители):
# pg_dumpall --clean > full.dump # psql -f full.dump postgresВ този случай възстановяването е стартирано с базата данни postgres, което е по-добре когато се презарежда празна група.
MySQL
Промяна на mysql root или потребителска парола
Метод 1
# /etc/init.d/mysql stop
или
# killall mysqld
# mysqld --skip-grant-tables
# mysqladmin -u root password 'newpasswd'
# /etc/init.d/mysql start
Метод 2
# mysql -u root mysql mysql> UPDATE USER SET PASSWORD=PASSWORD("newpassword") where user='root'; mysql> FLUSH PRIVILEGES; # Използвайте потребителско име вместо "root" mysql> quit
Създаване на потребител и база данни
# mysql -u root mysql mysql> CREATE DATABASE bobdb; mysql> GRANT ALL ON *.* TO 'bob'@'%' IDENTIFIED BY 'pwd'; # Използвайте localhost вместо % # за ограничаване на достъпа до мрежата mysql> DROP DATABASE bobdb; # Изтрива база данни mysql> DROP USER bob; # Изтрива потребител mysql> DELETE FROM mysql.user WHERE user='bob and host='hostname'; # Алт. команда mysql> FLUSH PRIVILEGES;
Предоставяне на отаделечен достъп
Отдалечения достъп обикновено е разрешен за една база данни, а не за всичките. Файлът/etc/my.cnf съдържа IP адреса, към който да се свърже. Обикновено трябва да махнете коментара от реда bind-address =.
# mysql -u root mysql mysql> GRANT ALL ON bobdb.* TO bob@'xxx.xxx.xxx.xxx' IDENTIFIED BY 'PASSWORD'; mysql> REVOKE GRANT OPTION ON foo.* FROM bar@'xxx.xxx.xxx.xxx'; mysql> FLUSH PRIVILEGES; # Използвайте 'hostname' или съшо '%' за пълен достъп
Резерва и възстановяване
Резервиеране и възстановяване на една база данни:# mysqldump -u root -psecret --add-drop-database dbname > dbname_sql.dump # mysql -u root -psecret -D dbname < dbname_sql.dumpРезервиране и възстановяване на всички бази данни:
# mysqldump -u root -psecret --add-drop-database --all-databases > full.dump # mysql -u root -psecret < full.dumpТук "secret" е mysql root паролата, няма шпация след -p. Когато опцията -p е използвана (с/без парола), паролата се изисква в командния промпт.
SQLite
SQLitehttp://www.sqlite.org е малка и мощна SQL база данни, която е: самосъдържаща се, работеща без сървър и не изискваща конфигурация.Копиране и възстановяване
Може да е полезно да копирате и да възстановите SQLite база данни. Например можете да промените копирания файл, за да промените атрибут или тип от колона и после да възстановите базата данни. Тов ае по-лесно от изпращане на SQL командите. Използвайте командатаsqlite3 за 3.x база данни.
# sqlite database.db .dump > dump.sql # копиране # sqlite database.db < dump.sql # възстановяване
Конвертиране от 2.x в 3.x база данни
sqlite database_v2.db .dump | sqlite3 database_v3.db
Дискова квота
Дисковата квота позволява ограничение на дисковото място и/или броя файлове потребител (или член на група) може да ползва. Квотите се задават на пофайлов принцип и се задействат в ядрото.Linux настройка
Пакета за инструменти за квота обикновено трябва да бъде инсталиран, той съдържа инструменти на команден ред.Активирайте потребителска квота в fstab и премонтирайте дяла. Ако дяла е зает или заключените файлове трябва да се затворят, или да се рестартира системата. Добавете
usrquota към fstab опциите за монтиране, например:
/dev/sda2 /home reiserfs rw,acl,user_xattr,usrquota 1 1
# mount -o remount /home
# mount # Проверка за активност на квота, иначе рестарт
Инициализиране на quota.user файла със quotacheck.
# quotacheck -vum /home
# chmod 644 /home/aquota.user # За позволяване на потребителите да проверяват собствената си квота
Активиране на квота със добавения скрипт (т.е. /etc/init.d/quotad в SuSE) или с quotaon:
quotaon -vu /homeПроверка за активност на квота:
quota -v
FreeBSD настройка
Инструментите за квота за част от базовата система, но ядрото има нужда от опция. Ако не е поставена добавете я и прекомпилирайте ядрото.опции QUOTAКато в Linux, добавете квота във fstab опциите (userquota, not usrquota):
/dev/ad0s1d /home ufs rw,noatime,userquota 2 2
# mount /home # за премонтиране на дял
разрешаване на дисковите квоти в /etc/rc.conf и стартиране.
# grep quotas /etc/rc.conf enable_quotas="YES" # включване на квота при старт (или NO). check_quotas="YES" # Проверка на квота при старт (или NO). # /etc/rc.d/quota start
Задаване на лимити
Квотите не са лимитирани по подразбиране (установени са на 0). Лимитите се установяват сedquota за потребителите. Квотата може да бъде повторена за много потребители. Файловата структура е различна при реализациите на квота, но принципът е един: стойностите на блокове и иноди могат да се ограничат. Само променете стойностите на soft и hard. Ако не е посочено друго, блоковете за по 1k. Периодът на благосклонност се задава с edquota -t. Например:
# edquota -u colin
Linux
Дискови квоти за потребител colin (uid 1007): Filesystem blocks soft hard inodes soft hard /dev/sda8 108 1000 2000 1 0 0
FreeBSD
Квоти за потребител colin: /home: kbytes in use: 504184, limits (soft = 700000, hard = 800000) inodes in use: 1792, limits (soft = 0, hard = 0)
За много потребители
Командатаedquota -p се използва за дуплициране на квотата за други потребители. Например за дуплициране на примерна квота за всички потребители:
# edquota -p refuser `awk -F: '$3 > 499 {print $1}' /etc/passwd`
# edquota -p refuser user1 user2 # Дупликация за 2 потребители
Проверки
Потребителите могат за проверяват квотата си съсquota (файлът quota.user трябва да е четим). Root може да проверява всички квоти.
# quota -u colin # Проверка квотата за потребител # repquota /home # Пълен отчет за дял за всички потребители
Обвивки (Shells)
Повечето Linux дистрибуции използват bash shell, докато BSD-тата използват tcsh, bourne shell се използва само за скриптове. Филтрите за много полезни и могат да се обединяват:grepСъвпадане на изразsedТърсене и замяна на израз или думаcutОтпечатване на специфични колони от маркерsortАзбучно и цифрово сортиранеuniqПремахване дублираните линии от файл
# ifconfig | sed 's/ / /g' | cut -d" " -f1 | uniq | grep -E "[a-z0-9]+" | sort -r # ifconfig | sed '/.*inet addr:/!d;s///;s/ .*//'|sort -t. -k1,1n -k2,2n -k3,3n -k4,4nПървият символ в sed израза е таб. За изписване таб в конзола, използвайте ctrl-v ctrl-tab.
bash
Пренасочване и обединяване за bash и sh:# cmd 1> file # Пренасочване stdout към файл. # cmd 2> file # Пренасочване stderr към файл. # cmd 1>> file # пренасочване и добавяне stdout към файл. # cmd &> file # Пренасочване двете stdout и stderr към файл. # cmd >file 2>&1 # Redirects stderr to stdout and then to file. # cmd1 | cmd2 # обединяване stdout с cmd2 # cmd1 2>&1 | cmd2 # обединяване stdout и stderr с cmd2Променете вашата конфигурация в ~/.bashrc (или ~/.bash_profile). Следните команди могат да са полезни, презаредете чрез ". .bashrc".
# в .bashrc bind '"\e[A"':history-search-backward # Използване нагоре и надолу за търсене bind '"\e[B"':history-search-forward # историята Безценно! set -o emacs # Настройка на emacs мод в bash (виж надолу) set bell-style visible # Без бип, инверсия на цветовете # Настройка на промпт във вид например [user@host]/path/todir> PS1="\[\033[1;30m\][\[\033[1;34m\]\u\[\033[1;30m\]" PS1="$PS1@\[\033[0;33m\]\h\[\033[1;30m\]]\[\033[0;37m\]" PS1="$PS1\w\[\033[1;30m\]>\[\033[0m\]"
# За проверка на активните замени, просто напишете alias alias ls='ls -aF' # Добавяне на индикатор (един от */=>@|) alias ll='ls -aFls' # лист alias la='ls -all' alias ..='cd ..' alias ...='cd ../..' export HISTFILESIZE=5000 # По-голяма история export CLICOLOR=1 # С цвят (ако може) export LSCOLORS=ExGxFxdxCxDxDxBxBxExEx
tcsh
Пренасочванията и обединенията за tcsh и csh (просто > и >> за също като sh):# cmd >& file # Пренасочване на двете stdout и stderr във файл. # cmd >>& file # Добавяне на двете stdout и stderr във файл. # cmd1 | cmd2 # обединение stdout с cmd2 # cmd1 |& cmd2 # оединение stdout и stderr в cmd2Настойките на csh/tcsh са в
~/.cshrc, презаредете с "source .cshrc". Примери:
# в .cshrc alias ls 'ls -aF' alias ll 'ls -aFls' alias la 'ls -all' alias .. 'cd ..' alias ... 'cd ../..' set prompt = "%B%n%b@%B%m%b%/> " # като user@host/path/todir> set history = 5000 set savehist = ( 6000 merge ) set autolist # Покзаване яъзможните завършвания с таб set visiblebell # Без бип, инверсия на цветовете
# Bindkey и цвят bindkey -e Select Emacs bindings # Използване на emacs клавиши за редактиране на команден ред bindkey -k up history-search-backward # Използване нагоре и надолу за търсене bindkey -k down history-search-forward setenv CLICOLOR 1 # С цвят (ако може) setenv LSCOLORS ExGxFxdxCxDxDxBxBxExExemacs модът позволява ползване на emacs клавиши за промяна на команден ред. Изключително полезно е (не само за emacs потребители). Най-използваните команди са:
- C-a Преместване на курсора в началото на линията
- C-e Преместване на курсора в края на линията
- M-b Преместване на курсора назад една дума
- M-f Преместване на курсора напред една дума
- M-d Отрязване следващата дума
- C-w Отрязване последната дума
- C-u Отрязване всичко преди курсора
- C-k Отрязване всичко след курсора (до края на реда)
- C-y Поставяне последното за отрязване (просто поставяне)
- C-_ Отмени
Скриптове
База | Примерен скрипт | sed/полезни команди
Bourne шела (/bin/sh) присъства във всички Unix инсталации и скриптовете написани на него са (доста) преносими;man 1 sh е добър справочник.
База
Променливи и аргументи
Задаване с variable=стойност и проверка с $variableMESSAGE="Hello World" # Задаване на израз PI=3.1415 # Задаване на стойност N=8 TWON=`expr $N * 2` # Аритметичен израз (само цели числа) TWON=$(($N * 2)) # друг синтакс TWOPI=`echo "$PI * 2" | bc -l` # Използване на bc за операции с плаваща запетая ZERO=`echo "c($PI/4)-sqrt(2)/2" | bc -l`Аргументите в команден ред са
$0, $1, $2, ... # $0 е самата команда $# # Броя аргументи $* # Всички аргументи (също $@)
Специални променливи
$$ #ID на текущия процес $? # статус на изхода от последната команда command if [ $? != 0 ]; then echo "command failed" fi mypath=`pwd` mypath=${mypath}/file.txt echo ${mypath##*/} # Показване само на името на файл echo ${mypath%%.*} # Пълен път без разширение var2=${var:=string} # Използвай var ако е установено, иначе използвай израз # Установяване на израз към var и после към var2.
Конструкции
for file in `ls` do echo $file done count=0 while [ $count -lt 5 ]; do echo $count sleep 1 count=$(($count + 1)) done myfunction() { find . -type f -name "*.$1" -print # $1 е първия аргумент на функция } myfunction "txt"
Генериране на файл
MYHOME=/home/colin cat > testhome.sh << _EOF # Всичко това отива във файла testhome.sh if [ -d "$MYHOME" ] ; then echo $MYHOME exists else echo $MYHOME does not exist fi _EOF sh testhome.sh
Bourne пример за скрипт
Като пример, скриптът използван за създаване на PDF брошура от този xhtml документ:#!/bin/sh # Този скрипт създава книжка в pdf формат готова за печат на двоен принтер if [ $# -ne 1 ]; then # Проверка на аргумента echo 1>&2 "Usage: $0 HtmlFile" exit 1 # не нулев изход при грешка fi file=$1 # Задаване на файлово име fname=${file%.*} # Вземане само името на файла fext=${file#*.} # Вземане разширението на името prince $file -o $fname.pdf # от www.princexml.com pdftops -paper A4 -noshrink $fname.pdf $fname.ps # съзваване на постскрипт брошура cat $fname.ps |psbook|psnup -Pa4 -2 |pstops -b "2:0,1U(21cm,29.7cm)" > $fname.book.ps ps2pdf13 -sPAPERSIZE=a4 -sAutoRotatePages=None $fname.book.ps $fname.book.pdf # използване на #a4 и #None във Windows! exit 0 # exit 0 означава успешно
Някои sed команди
sed 's/string1/string2/g' # Замяна string1 със string2 sed -i 's/wroong/wrong/g' *.txt # Замяна неправилна дума с g sed 's/\(.*\)1/\12/g' # Промяна anystring1 със anystring2 sed '/<p>/,/<\/p>/d' t.xhtml # Изтриване редове започващи с <p> # и завършващи с </p> sed '/ *#/d; /^ *$/d' # Изтриване на коментари и празни редове sed 's/[ \t]*$//' # Изтриване на крайните интервали (използване на tab като \t) sed 's/^[ \t]*//;s/[ \t]*$//' # Изтриване на началните и крайните интервали sed 's/[^*]/[&]/' # Вмъкване на първия символ в [] top->[t]op
Полезни команди
sort -t. -k1,1n -k2,2n -k3,3n -k4,4n # Сортиране IPv4 ip адреси echo 'Test' | tr '[:lower:]' '[:upper:]' # Смяна на големи/малки букви echo foo.bar | cut -d . -f 1 # Връща foo PID=$(ps | grep script.sh | grep bin | awk '{print $1}') # PID на работещия скрипт PID=$(ps axww | grep [p]ing | awk '{print $1}') # PID на ping (без grep pid) IP=$(ifconfig $INTERFACE | sed '/.*inet addr:/!d;s///;s/ .*//') # Linux IP=$(ifconfig $INTERFACE | sed '/.*inet /!d;s///;s/ .*//') # FreeBSD if [ `diff file1 file2 | wc -l` != 0 ]; then [...] fi # Променен файл? cat /etc/master.passwd | grep -v root | grep -v \*: | awk -F":" \ # Създаване http парола '{ printf("%s:%s\n", $1, $2) }' > /usr/local/etc/apache2/passwd testuser=$(cat /usr/local/etc/apache2/passwd | grep -v \ # Проверка на потребителя в passwd root | grep -v \*: | awk -F":" '{ printf("%s\n", $1) }' | grep ^user$)
Програмиране
C база
strcpy(newstr,str) /* копиране str в newstr */ expr1 ? expr2 : expr3 /* ако (expr1) expr2 иначе expr3 */ x = (y > z) ? y : z; /* ако (y > z) x = y; иначе x = z; */ int a[]={0,1,2}; /* Инициализиран масив (или a[3]={0,1,2}; */ int a[2][3]={{1,2,3},{4,5,6}}; /* Масив от масив от цели числа */ int i = 12345; /* Конвертиране на i в символен низ */ char str[10]; sprintf(str, "%d", i);
C пример
Минимална програма simple.c:#include <stdio.h> main() { int number=42; printf("The answer is %i\n", number); }Комплиране:
# gcc simple.c -o simple # ./simple The answer is 42
C++ база
*pointer // Обект посочен с указател &obj // Адрес на обекта obj obj.x // Член x от клас obj (обект obj) pobj->x // Член x от клас посочен чрез pobj // (*pobj).x и pobj->x са едно и също
C++ пример
Като по-реална програма на C++, нека направим клас във неговия собствен хедър (IPv4.h) и реализация (IPv4.cpp) и да направим програма, която използва класове. Класът има член конвертиращ IP адрес в целочислен формат към четиригрупов формат. Това е минимална c++ програма с клас и мулти-сорс компилация.IPv4 клас
IPv4.h:
#ifndef IPV4_H #define IPV4_H #include <string> namespace GenericUtils { // създаване на масто на имената class IPv4 { // дефиниция на класа public: IPv4(); ~IPv4(); std::string IPint_to_IPquad(unsigned long ip);// интервейс на члена на класа }; } //място имена GenericUtils #endif // IPV4_H
IPv4.cpp:
#include "IPv4.h" #include <string> #include <sstream> using namespace std; // използване мястото на имената using namespace GenericUtils; IPv4::IPv4() {} // главен конструктор/деструктор IPv4::~IPv4() {} string IPv4::IPint_to_IPquad(unsigned long ip) { // реализация на члена ostringstream ipstr; // използване на поток ipstr << ((ip &0xff000000) >> 24) // побитово десен шифт << "." << ((ip &0x00ff0000) >> 16) << "." << ((ip &0x0000ff00) >> 8) << "." << ((ip &0x000000ff)); return ipstr.str(); }
The program simplecpp.cpp
#include "IPv4.h" #include <iostream> #include <string> using namespace std; int main (int argc, char* argv[]) { string ipstr; // дефиниране на променливите unsigned long ipint = 1347861486; // IP целочислен вид GenericUtils::IPv4 iputils; // създаване на обект от класа ipstr = iputils.IPint_to_IPquad(ipint); // извикване на члена на класа cout << ipint << " = " << ipstr << endl; // печат на резултата return 0; }Компилация и изпълнение с:
# g++ -c IPv4.cpp simplecpp.cpp # Компилиране в обекти # g++ IPv4.o simplecpp.o -o simplecpp.exe # Свръзване обектите в крайна изпълнима програма # ./simplecpp.exe 1347861486 = 80.86.187.238Използвайте
ldd за проверка кои библиотеки са използвани от програмата и къде се намират. Командата също се използва ако споделена библиотека липсва или програмата е статична.
# ldd /sbin/ifconfig
Прост Makefile
Следният минимален Makefile за мулти-сорс програма е показан тук. Редовете с инструкции трябва да започват с таб! Обратната наклонена "\" може да се използва за разделяне на дълги редове.CC = g++ CFLAGS = -O OBJS = IPv4.o simplecpp.o simplecpp: ${OBJS} ${CC} -o simplecpp ${CFLAGS} ${OBJS} clean: rm -f ${TARGET} ${OBJS}
Онлайн помощ
Документация
| Linux Документация | en.tldp.org |
| Linux Man Страници | www.linuxmanpages.com |
| Linux директория с командите | www.oreillynet.com/linux/cmd |
| Linux doc man howtos | linux.die.net |
| FreeBSD Handbook | www.freebsd.org/handbook |
| FreeBSD Man Страници | www.freebsd.org/cgi/man.cgi |
| FreeBSD потребителско wiki | www.freebsdwiki.net |
| Solaris Man Страници | docs.sun.com/app/docs/coll/40.10 |
Други Unix/Linux справочници
| Rosetta Stone for Unix | bhami.com/rosetta.html (a Unix команден преводач) |
| Unix гид | unixguide.net/unixguide.shtml |
| Linux команден списък | www.linuxguide.it/commands_list.php |
| Къс Linux справочник | www.pixelbeat.org/cmdline.html |
Това е всичко!