Хардуер | Стастики | Потребители | Граници | Нива на работа | root парола | Компилиране на ядрото
Зареждане на ядрото и информация за системата# uname -a # Дава версията на ядрото (и BSD версията) # cat /etc/SuSE-release # Дава версията на SuSE # cat /etc/debian_version # Дава Debian версиятаИзползвай /etc/
DISTR-release с DISTR= lsb (Ubuntu), redhat, gentoo, mandrake, sun (Solaris), и т.н.
# uptime # Показва колко време системата е работила + зареждане # hostname # име на хоста на системата # hostname -i # Показва IP адреса на системата. # man hier # Описание на йерархията на файловата система # last reboot # Показва история на рестартиранията на системата
# dmesg # Открит хардуер и съобщения при буут # lsdev # информация за инсталиран хардуер # dd if=/dev/mem bs=1k skip=768 count=256 2>/dev/null | strings -n 8 # Чете BIOS
# cat /proc/cpuinfo # Модел на процесора # cat /proc/meminfo # Хардуерна памет # grep MemTotal /proc/meminfo # Показва физическата памет # watch -n1 'cat /proc/interrupts' # Следи постоянно за променливи прекъсвания # free -m # Използвана и свободна памет (-m за MB) # cat /proc/devices # Конфигурирани устройства # lspci -tv # Показва PCI устройства # lsusb -tv # Показва USB устройства # lshal # Показва списък от всички устройства и техните настройки # dmidecode # Показва DMI/SMBIOS: хардуер информация от BIOS
# sysctl hw.model # Модел на процесора # sysctl hw # Дава пълна информация за хардуера # sysctl vm # Използвана памет # dmesg | grep "real mem" # Хардуерна памет # sysctl -a | grep mem # Памет на настройките на ядрото и информация # sysctl dev # Конфигурирани устройства # pciconf -l -cv # Показва PCI устройства # usbdevs -v # Показва USB устройства # atacontrol list # Показва ATA устройства
# top # Показва и обновява топ процесите на процесора # mpstat 1 # Показва статистики свързани с процесори # vmstat 2 # Показва статистики на виртуалната памет # iostat 2 # Показва I/O статистики (2-секундни интервали) # systat -vmstat 1 # BSD обобщение на системните статистики (1-секунден интервал) # systat -tcp 1 # BSD tcp връзки (пробрай също -ip) # systat -netstat 1 # BSD активни мрежови връзки # systat -ifstat 1 # BSD мрежови трафик през активни интерфейси # systat -iostat 1 # BSD CPU and and disk throughput # tail -n 500 /var/log/messages # Последните 500 съобщения на ядро/сислог # tail /var/log/warn # Системни предупрежения виж syslog.conf
# id # Показва активното потребителско id с име и група # last # Показва последните влизания в системата # who # Показва кой е влязъл в системта # groupadd admin # Добавя група "admin" и потребител colin (Linux/Solaris) # useradd -c "Colin Barschel" -g admin -m colin # userdel colin # Изтрива потребител colin (Linux/Solaris) # adduser joe # FreeBSD добавя потребител joe (interactive) # rmuser joe # FreeBSD изтрива потебител joe (interactive) # pw groupadd admin # Използва pw в FreeBSD # pw groupmod admin -m newmember # Добавя нов член в група # pw useradd colin -c "Colin Barschel" -g admin -m -s /bin/tcsh # pw userdel colin; pw groupdel adminКриптирани пароли са записани в /etc/shadow за Linux и Solaris и /etc/master.passwd за FreeBSD. Ако master.passwd е променен ръчно (да речем заради изтриване на парола), стартирайте
# pwd_mkdb -p master.passwd за пренареждане на базата данни.# echo "Sorry no login now" > /etc/nologin # (Linux) # echo "Sorry no login now" > /var/run/nologin # (FreeBSD)
ulimit. Статуса се проверява
с ulimit -a. На пример, за да промените границата за отваряне на файлове от
1024 до 10240 изпълнете:
# ulimit -n 10240 # Това е валидно само в шела
ulimit командата може да се използва в скрипт, за да промени границите само за скрипта.
/etc/security/limits.conf. На пример:
# cat /etc/security/limits.conf * hard nproc 250 # Ограничава потребителските процеси asterisk hard nofile 409600 # Ограничава програмите в отварянето на файлове
/etc/sysctl.conf.
# sysctl -a # Показва всички системни ограниченияView all system limits # sysctl fs.file-max # Показва максималното ограничение за отваряне на файлове # sysctl fs.file-max=102400 # Променя максималното ограничение за отваряне на фйалове # cat /etc/sysctl.conf fs.file-max=102400 # Постоянен запис в sysctl.conf # cat /proc/sys/fs/file-nr # Колко описания на файлове се използват
limits в csh или tcsh, или както в Linux, изполвайте ulimit в sh или bash шел.
/etc/login.conf. Неограничената стойност е все още ограничена от системната максимална стойност.
/etc/sysctl.conf или /boot/loader.conf. Синтаксисът е същият като при Linux но ключовете са различни.
# sysctl -a # Показва всички системни ограничения # sysctl kern.maxfiles=XXXX # Максимален брой на файловите описания kern.ipc.nmbclusters=32768 # Постоянна връзка в /etc/sysctl.conf kern.maxfiles=65536 # Типични стойности за Squid kern.maxfilesperproc=32768 kern.ipc.somaxconn=8192 # TCP опашка. По-добре за apache/sendmail # sysctl kern.openfiles # Колко файлови описания се използват # sysctl kern.ipc.numopensockets # Колко отворени гнезда се използватВиж FreeBSD handbook Chapter 11 за подробности.
/etc/system ще увеличат максималните файлови описания на процес:
set rlim_fd_max = 4096 # Твърда граница на файлово описания за един процес set rlim_fd_cur = 1024 # Мека граница на файлово описания за един процес
init, който после стартира rc,
който пък стартира всички скриптове принадлежащи към нивото на работа. Скриптовете са записани
в /etc/init.d и имат връзки в /etc/rc.d/rcN.d с N номера на нивото на работа.# grep default: /etc/inittab id:3:initdefault:Актуалното ниво на зареждане (списъкът е показан отдолу) може да бъде променен с
init. На пример, за да го промените от 3 на 5:
# init 5 # Въвежда ниво на работа 5
chkconfig, за да конфигурирате програми, които стартират при зареждане в ниво на работа.
# chkconfig --list # Покажи всички init скриптове # chkconfig --list sshd # Рапортира статуса на sshd # chkconfig sshd --level 35 on # Конфигурира sshd за нива 3 и 5 # chkconfig sshd off # Забрани sshd за всички нива на работаДебиан и дебиан-базираните дистрибуции като Убунту и Кнопикс използват командата
update-rc.d за да контролират скриптовете за нива на работа. По подразбиране е да започне в 2,3,4 и 5 и да изключи в 0,1 и 6.
# update-rc.d sshd defaults # Активира sshd със стандартните нива на работа # update-rc.d sshd start 20 2 3 4 5 . stop 20 0 1 6 . # С определени аргументи # update-rc.d -f sshd remove # Забранява sshd за всички нива на зареждане # shutdown -h now (or # poweroff) # Изключва и задържа системата
/etc/ttys. Всички ОС скриптове се намират в
/etc/rc.d/ и в /usr/local/etc/rc.d/ за трети приложения.
Активирането на услуга е конфигурирано в /etc/rc.conf и /etc/rc.conf.local.
Поведението по подразбиране е конфигурирано в /etc/defaults/rc.conf. Скриптовете отгоравят поне на старт|стоп|статус.
# /etc/rc.d/sshd status sshd is running as pid 552. # shutdown now # Премини в потребителски режим # exit # Премини в многопотребителски режим # shutdown -p now # Изключи и задръж системата # shutdown -r now # РестартирайПроцесът
init може също да бъде достигнат от следните нива. Например # init 6 за рестарт.
USR2)TERM)INT)TSTP)HUP)init=/bin/shЯдрото ще прикачи root дяла и
init ще стартира борн-шела
вместо rc в нивото на зареждане. Използвайте командата passwd в конзолата, за да промените паролата и после рестартирайте. Забравете потребителския режим, защото паролата ви трябва тук.# mount -o remount,rw / # passwd # или изтрийте root паролата (/etc/shadow) # sync; mount -o remount,ro / # синхронизира преди повторно прикачване само за четене # reboot
# mount -o rw /dev/ad4s3a /mnt
# chroot /mnt # chroot в /mnt
# passwd
# reboot
Като алтернатива във FreeBSD, стартирайте потребителски режим, монтирайте отново / rw и използвайте passwd.
# mount -u /; mount -a # ще прикачи / rw
# passwd
# reboot
# lsmod # Показва всички модули заредени в ядрото # modprobe isdn # За зареждане на модул (тук isdn)
# kldstat # Показва всички модули заредени в ядрото # kldload crypto # За зареждане на модул (тук crypto)
# cd /usr/src/linux # make mrproper # Изкчиства всичко, включително конфигурационни файлове # make oldconfig # Създава нов конфигурационен файл от настоящото ядро # make menuconfig # или xconfig (Qt), или gconfig (GTK) # make # Създава компресирана снимка на ядрото # make modules # Компилира модулите # make modules_install # Инсталира модулите # make install # Инсталира ядрото # reboot
GENERIC директно.
# cd /usr/src/sys/i386/conf/ # cp GENERIC MYKERNEL # cd /usr/src # make buildkernel KERNCONF=MYKERNEL # make installkernel KERNCONF=MYKERNELЗа да построите отново цялата ОС:
# make buildworld # Построява цялата ОС, но без ядрото # make buildkernel # Използва KERNCONF както горе ако е подходящо # make installkernel # reboot # mergemaster -p # Сравнява само файлове познати като крайно необходими # make installworld # mergemaster # Подновява цялата конфигурация и други файлове # rebootЗа малки промени в изхода, понякога е достатъчна и кратката версия:
# make kernel world # Компилира и инсталира и двете - ядро и ОС
# mergemaster
# reboot
Показване | Приоритет | Фон/преден план | Топ | Kill
ps.
# ps -auxefw # Extensive list of all running process
Обаче по-типично е използването с pipe или с pgrep:
# ps axww | grep cron 586 ?? Is 0:01.48 /usr/sbin/cron -s # pgrep -l sshd # Намира ПОУ на процес по (част от) име # fuser -va 22/tcp # Показва процесите, ползващи порт 22 # fuser -va /home # Показва процеси използващи достъп до /home дяла # strace df # Проследява системни обаждания и сигнали # truss df # Същото като горното на FreeBSD/Solaris/Unixware # history | tail -50 # Показва последните 50 използвани команди
renice. Негативни числа имат по-висок приоритет, най-малкото е -20 и "nice" има позитивни стойности.
# renice -5 586 # По-силен приоритет
586: old priority 0, new priority -5
Стартиране на процес с различен приоритет с nice. Позитивно е "nice" или слабо, негативно е силно засенчващ приоритет. Уверете се, дали се изполва /usr/bin/nice или вградения в шела (проверка с # which nice).
# nice -n -5 top # Силен приоритет (/usr/bin/nice) # nice -n 5 top # Слаб приеоритет (/usr/bin/nice) # nice +5 top # tcsh вграден nice (същото като горе!)
bg и fg. На пример стартирайте два процеса във фона, покажете ги с jobs и ги преместете на преден план.
# ping cb.vu > ping.log ^Z # е прекъсната (спряна) с [Ctrl]-[Z] # bg # слага във фона и продължава работа # jobs -l # Показва процесите на заден план [1] - 36232 Running ping cb.vu > ping.log [2] + 36233 Suspended (tty output) top # fg %2 # Премества процес 2 на преден планИзползвайте
nohup за стартиране на процес, който продължава да работи, когато шел-а бъде затворен (имунитет против прекъсвания).
# nohup ping -i 60 > ping.log &
top показва работеща информация за процеси.
# topДокато top работи натиснете клавиша h за помощ. Полезни ключове са:
kill или killall.
# ping -i 60 cb.vu > ping.log & [1] 4712 # kill -s TERM 4712 # същото като kill -15 4712 # killall -1 httpd # Прекъсва(убува) HUP процеси по точно име # pkill -9 http # Прекъсва TERM процеси по (част от) име # pkill -TERM -u www # Прекъсва TERM процеси принаглежащи на www # fuser -k -TERM -m /home # Прекъсва вески процес с достъп до /home (до стойност)Важни сиганли са:
HUP (затвори)INT (прекъсни)QUIT (излез)KILL (non-catchable, non-ignorable kill)TERM (software termination signal)Информация за диска | Зареждане | Използване на диска | Отворени файлове | Прикачване/Преприкачване | Прикачване на SMB | Прикачване на image | Запис на ISO | Създай image | Диск памет | Производителност на диска
chmod и chown.
Umask по подразбиране може да бъде променен за всички потребители в /etc/profile за
Linux или /etc/login.conf за FreeBSD. umask по подразбиране обикновено е 022.
umsak е извадена от 777, така umask 022 се променя в ограничение
755.
1 --x execute # Режим 764 = exec/read/write | read/write | read 2 -w- write # За: |-- Owner --| |- Group-| |Oth| 4 r-- read ugo=a u=потребител, g=група, o=други, a=всеки
# chmod [OPTION] MODE[,MODE] FILE # MODE е във формата [ugoa]*([-+=]([rwxXst])) # chmod 640 /var/log/maillog # Ограничава лог-а на -rw-r----- # chmod u=rw,g=r,o= /var/log/maillog # Същото като горе # chmod -R o-r /home/* # Рекурсивно премахва четенето за всички потребители # chmod u+s /path/to/prog # Слага SUID бит на изпълними (трябва да знаете какво правите!) # find / -perm -u+s -print # Открива всички програми със SUID бит # chown user:group /path/to/file # Променя потребителската и груповата собственост над файл # chgrp group /path/to/file # Променя собствеността на файл за групата
# diskinfo -v /dev/ad2 # Информация за диск (сектор/размер) FreeBSD # hdparm -I /dev/sda # Информация за IDE/ATA диск (Linux) # fdisk /dev/ad2 # Показва и манипулира таблицата на дяла (partition table) # smartctl -a /dev/ad2 # Показва SMART информацията на диска
# unload # load kernel.old # boot
# mount | column -t # Показва прикаченитеите файлови системи в системата # df # показва свободното място на диска и прикачените устройства # cat /proc/partitions # Показва всички регистрирани дялове (Linux)
# du -sh * # Размер на директориите като списък # du -csh # Общ размер на директорията за настоящата директория (тази, в която се намирате) # du -ks * | sort -n -r # Сортира всичко по размер в килобайти # ls -lSr # Показва файлове, най-големия последен
# umount /home/
umount: unmount of /home # umount е невъзможен, защото файл заключва home
failed: Device busy
# fstat -f /home # за точка на прикачане # fstat -p PID # за приложение с PID # fstat -u user # за потребителско имеОткрива отворен лог-файл (или отворени файлове), да речем за Xorg:
# ps ax | grep Xorg | awk '{print $1}'
1252
# fstat -p 1252
USER CMD PID FD MOUNT INUM MODE SZ|DV R/W
root Xorg 1252 root / 2 drwxr-xr-x 512 r
root Xorg 1252 text /usr 216016 -rws--x--x 1679848 r
root Xorg 1252 0 /var 212042 -rw-r--r-- 56987 w
Файлът с 212042 е единственият файл във /var:
# find -x /var -inum 212042 /var/log/Xorg.0.log
fuser или lsof:
# fuser -m /home # Показва процеси с достъп до /home
# lsof /home
COMMAND PID USER FD TYPE DEVICE SIZE NODE NAME
tcsh 29029 eedcoba cwd DIR 0,18 12288 1048587 /home/eedcoba (guam:/home)
lsof 29140 eedcoba cwd DIR 0,18 12288 1048587 /home/eedcoba (guam:/home)
Относно приложение:
ps ax | grep Xorg | awk '{print $1}'
3324
# lsof -p 3324
COMMAND PID USER FD TYPE DEVICE SIZE NODE NAME
Xorg 3324 root 0w REG 8,6 56296 12492 /var/log/Xorg.0.log
Относно единичен файл:
# lsof /var/log/Xorg.0.log COMMAND PID USER FD TYPE DEVICE SIZE NODE NAME Xorg 3324 root 0w REG 8,6 56296 12492 /var/log/Xorg.0.log
# mount /cdromИли намира устройство в /dev/ или с dmesg
# mount -v -t cd9660 /dev/cd0c /mnt # cd-устройство # mount_cd9660 /dev/wcd0c /cdrom # друг метод # mount -v -t msdos /dev/fd0c /mnt # флопиДекларирано в /etc/fstab:
# Device Mountpoint FStype Options Dump Pass# /dev/acd0 /cdrom cd9660 ro,noauto 0 0За да позволите на потребителите да го правят:
# sysctl vfs.usermount=1 # Или добавете реда "vfs.usermount=1" в /etc/sysctl.conf
# mount -t auto /dev/cdrom /mnt/cdrom # типична команда за прикачване на cdrom # mount /dev/hdc -t iso9660 -r /cdrom # типично IDE # mount /dev/sdc0 -t iso9660 -r /cdrom # типично SCSIДекларирано в /etc/fstab:
/dev/cdrom /media/cdrom subfs noauto,fs=cdfss,ro,procuid,nosuid,nodev,exec 0 0
# fdisk /dev/sda # Намира FreeBSD дяла /dev/sda3 * 5357 7905 20474842+ a5 FreeBSD # mount -t ufs -o ufstype=ufs2,ro /dev/sda3 /mnt /dev/sda10 = /tmp; /dev/sda11 /usr # Другите дялове
fsck например:
# mount -o remount,ro / # Linux # mount -o ro / # FreeBSDКопиране на сурови (неформатирани/необработени) данни от компакт диск в iso дисков образ:
# dd if=/dev/cd0c of=file.iso
# smbclient -U user -I 192.168.16.229 -L //smbshare/ # Показва споделените дялове
# mount -t smbfs -o username=winuser //smbserver/myshare /mnt/smbshare
# mount -t cifs -o username=winuser,password=winpwd //192.168.16.229/myshare /mnt/share
Допълнително с пакета mount.cifs е възможно да запишем акредитивите във файл, на пример /home/user/.smb:
username=winuser password=winpwdДобавяне на прикачване както следва:
# mount -t cifs -o credentials=/home/user/.smb //192.168.16.229/myshare /mnt/smbshare
# smbutil view -I 192.168.16.229 //winuser@smbserver # Показва споделените дялове
# mount_smbfs -I 192.168.16.229 //winuser@smbserver/myshare /mnt/smbshare
# mount -t iso9660 -o loop file.iso /mnt # Прикачване на CD образ # mount -t ext3 -o loop file.img /mnt # Прикачване на образ с ext3 fs
# mdconfig -a -t vnode -f file.iso -u 0
# mount -t cd9660 /dev/md0 /mnt
# umount /mnt; mdconfig -d -u 0 # Изчиства md устройството
Или с виртуален възел:
# vnconfig /dev/vn0c file.iso; mount -t cd9660 /dev/vn0c /mnt
# umount /mnt; vnconfig -u /dev/vn0c # Изчиства vn устройството
# lofiadm -a file.iso
# mount -F hsfs -o ro /dev/lofi/1 /mnt
# umount /mnt; lofiadm -d /dev/lofi/1 # Изчиства lofi устройство
conv=notrunc, образът ще бъде по-малък ако има по-малко съдържание на диска. Виж по-долу и dd примерите.
# dd if=/dev/hdc of=/tmp/mycd.iso bs=2048 conv=notruncИзползвайте mkisofs за създаване на CD/DVD образ от файлове в директория. За да преодолеете ограниченията за имена на файловете: -r разрешава Rock Ridge разширения обичайни за UNIX системи, -J разрешава Joliet разширения използвани от Майкрософтски системи. -L разрешава ISO9660 имена на файловете да започват с период.
# mkisofs -J -L -r -V TITLE -o imagefile.iso /path/to/dirНа FreeBSD, mkisofs е открит в портовете в sysutils/cdrtools.
hw.ata.ata_dma="1" hw.ata.atapi_dma="1"Използвайте
burncd с ATAPI устройство (burncd е част от основната система) и cdrecord (в sysutils/cdrtools) със SCSI устройство.
# burncd -f /dev/acd0 data imagefile.iso fixate # За ATAPI устройство # cdrecord -scanbus # За откриване на записващото устройство (като 1,0,0) # cdrecord dev=1,0,0 imagefile.iso
cdrecord на Linux както е описано по-горе. Допълнително е възможно да използвате чистия ATAPI интерфейс, който се намира с:
# cdrecord dev=ATAPI -scanbusИ записване на CD/DVD както по-горе.
# dd bs=1k if=imagefile.nrg of=imagefile.iso skip=300
bchunk програмаhttp://freshmeat.net/projects/bchunk/ може да направи това. Тя е във FreeBSD портовете в sysutils/bchunk.
# bchunk imagefile.bin imagefile.cue imagefile.iso
# dd if=/dev/random of=/usr/vdisk.img bs=1K count=1M # mdconfig -a -t vnode -f /usr/vdisk.img -u 1 # Създава устройство /dev/md1 # bsdlabel -w /dev/md1 # newfs /dev/md1c # mount /dev/md1c /mnt # umount /mnt; mdconfig -d -u 1; rm /usr/vdisk.img # Почиства md устройството
# dd if=/dev/zero of=/usr/vdisk.img bs=1024k count=1024
# mkfs.ext3 /usr/vdisk.img
# mount -o loop /usr/vdisk.img /mnt
# umount /mnt; rm /usr/vdisk.img # Почистване
/dev/zero е много по-бърз от urandom, но по-малко сигурен за криптиране.
# dd if=/dev/urandom of=/usr/vdisk.img bs=1024k count=1024 # losetup /dev/loop0 /usr/vdisk.img # Създава и асоциира /dev/loop0 # mkfs.ext3 /dev/loop0 # mount /dev/loop0 /mnt # losetup -a # Проверява използваните серии (loops) # umount /mnt # losetup -d /dev/loop0 # Отделяне # rm /usr/vdisk.img
# mount_mfs -o rw -s 64M md /memdisk # umount /memdisk; mdconfig -d -u 0 # Почиства md устройството md /memdisk mfs rw,-s64M 0 0 # /etc/fstab въвеждане
# mount -t tmpfs -osize=64m tmpfs /memdisk
# time dd if=/dev/ad4s3c of=/dev/null bs=1024k count=1000
# time dd if=/dev/zero bs=1024k count=1000 of=/home/1Gb.file
# hdparm -tT /dev/hda # Само за Linux
Рутиране | Допълнително IP | Промяна на MAC | Портове | Firewall | IP Препращане | NAT | DNS | DHCP | Трафик | QoS | NIS
# mii-diag eth0 # Покажи статуса на връзката(Linux) # ifconfig fxp0 # Проверка на "media" полето в FreeBSD # arp -a # Проверка на рутер (или хост) ARP записа (вс. OS) # ping cb.vu # Първото нещо дето пробваме... # traceroute cb.vu # Покажи пътя на рутиране до дестинациата # mii-diag -F 100baseTx-FD eth0 # Форсиране на 100Mbit Full duplex (Linux) # ifconfig fxp0 media 100baseTX mediaopt full-duplex # Същото за FreeBSD # netstat -s # Системна статистика за всички мрежови протоколи
# route -n # Linux # netstat -rn # Linux, BSD и UNIX # route print # Windows
# route add 212.117.0.0/16 192.168.1.1 # route delete 212.117.0.0/16 # route add default 192.168.1.1Добавяне на перманентно рутиране в /etc/rc.conf
static_routes="myroute" route_myroute="-net 212.117.0.0/16 192.168.1.1"
# route add -net 192.168.20.0 netmask 255.255.255.0 gw 192.168.16.254 # ip route add 192.168.20.0/24 via 192.168.16.254 # същото с ip рутиране # route add -net 192.168.20.0 netmask 255.255.255.0 dev eth0 # route add default gw 192.168.51.254 # ip route add default via 192.168.51.254 # същото с ip рутиране # route delete -net 192.168.20.0 netmask 255.255.255.0
# Route add 192.168.50.0 mask 255.255.255.0 192.168.51.253 # Route add 0.0.0.0 mask 0.0.0.0 192.168.51.254Използвай add -p за перманентно рутиране.
# ifconfig eth0 192.168.50.254 netmask 255.255.255.0 # Първи IP # ifconfig eth0:0 192.168.51.254 netmask 255.255.255.0 # Втори IP
# ifconfig fxp0 inet 192.168.50.254/24 # Първи IP # ifconfig fxp0 alias 192.168.51.254 netmask 255.255.255.0 # Втори IPПерманентно добавяне в /etc/rc.conf
ifconfig_fxp0="inet 192.168.50.254 netmask 255.255.255.0" ifconfig_fxp0_alias0="192.168.51.254 netmask 255.255.255.0"
# ifconfig eth0 hw ether 00:01:02:03:04:05 # Linux # ifconfig fxp0 link 00:01:02:03:04:05 # FreeBSD
# netstat -an | grep LISTEN # lsof -i # Linux списък на всички интернет връзки # socklist # Linux списък на всички отворени гнезда/сокети # sockstat -4 # FreeBSD списък на приложенията # netstat -anp --udp --tcp | grep LISTEN # Linux # netstat -tup # Списък на активните връзки от/към системата (Linux) # netstat -tupl # Списък на слушащите портове (Linux) # netstat -ano # Windows
# iptables -L -n -v # Статус Отваране на iptables защитна стена # iptables -Z # Нулиране на пакетите и байтовите броячи във всички правила # iptables -F # Нулиране на всички правила # iptables -X # Изтриване на всички правила # iptables -P INPUT ACCEPT # Отваряне на всичко # iptables -P FORWARD ACCEPT # iptables -P OUTPUT ACCEPT
# ipfw show # Статус # ipfw list 65535 # ако отговора е "65535 deny ip from any to any" защитната стена е изключена # sysctl net.inet.ip.fw.enable=0 # Изключване # sysctl net.inet.ip.fw.enable=1 # Включване
# cat /proc/sys/net/ipv4/ip_forward # Проверка на IP препращане 0=изключено, 1=включено
# echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward
or edit /etc/sysctl.conf with:
net.ipv4.ip_forward = 1
# sysctl net.inet.ip.forwarding # Проверка на IP препращане 0=изключено, 1=включено # sysctl net.inet.ip.forwarding=1 # sysctl net.inet.ip.fastforwarding=1 # За посветен рутер или защитна стена Перманентно добавяне в /etc/rc.conf: gateway_enable="YES" # Поставяне на YES ако хоста ще е gateway.
# iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth0 -j MASQUERADE # за активиране на NAT # iptables -t nat -A PREROUTING -p tcp -d 78.31.70.238 --dport 20022 -j DNAT \ --to 192.168.16.44:22 # Препращане на порт 20022 към вътрешен IP порт на ssh # iptables -t nat -A PREROUTING -p tcp -d 78.31.70.238 --dport 993:995 -j DNAT \ --to 192.168.16.254:993:995 # Препращане на портове в обхвата 993-995 # ip route flush cache # iptables -L -t nat # Проверка на NAT статусаИзтриване на препращането с -D вместо -A.
# natd -s -m -u -dynamic -f /etc/natd.conf -n fxp0 Or edit /etc/rc.conf with: firewall_enable="YES" # Поставяме YES за включване на защитната стена firewall_type="open" # Тип защитна стена (виж /etc/rc.firewall) natd_enable="YES" # Включване на natd (ако firewall_enable == YES). natd_interface="tun0" # Публичен интерфейс или IP адрес за използване. natd_flags="-s -m -u -dynamic -f /etc/natd.conf"Препращане на портове:
# cat /etc/natd.conf
same_ports yes
use_sockets yes
unregistered_only
# redirect_port tcp insideIP:2300-2399 3300-3399 # обхват на портовете
redirect_port udp 192.168.51.103:7777 7777
nameserver 78.31.70.238 search sleepyowl.net intern.lab domain sleepyowl.netПроверка на името на домейна с:
# hostname -d # Същото като dnsdomainname
# ipconfig /? # Помощ # ipconfig /all # Цялата информация вкл. DNS # ipconfig /flushdns # Изтриване на DNS кеша
213.133.105.2 ns.second-ns.de може да се използва за тест. Вижте от кой сървър клиента получава отговор (упростен отговор).
# dig sleepyowl.net sleepyowl.net. 600 IN A 78.31.70.238 ;; SERVER: 192.168.51.254#53(192.168.51.254)Рутерът 192.168.51.254 отговоря и отговорът е A запис. Всеки запис може да бъде извикан и DNS сървърът може да се избере с @:
# dig MX google.com # dig @127.0.0.1 NS sun.com # За тест на локалния сървър # dig @204.97.212.10 NS MX heise.de # Заявка към външен сървър # dig AXFR @ns1.xname.org cb.vu # Получаване на цялата зона(трансфер на зона)Програмата host също е мощна.
# host -t MX cb.vu # Получаване на пощенските MX записи # host -t NS -T sun.com # получаване на NS запис през TCP връзка # host -a sleepyowl.net # Получаване на всичко
dig, host и nslookup:
# dig -x 78.31.70.238 # host 78.31.70.238 # nslookup 78.31.70.238
named локално за разрешаване на заявките по имена. Форматът е прост, например:
78.31.70.238 sleepyowl.net sleepyowlПриоритетът между hosts и dns заявка, т.е. редът на резолюцията по име, може да се конфигурира в
/etc/nsswitch.conf * И * /etc/host.conf. Файлът съществува и във Windows, обикновено в:
C:\WINDOWS\SYSTEM32\DRIVERS\ETC
# dhcpcd -n eth0 # Предизвиква обновяване # dhcpcd -k eth0 # освобождаване и изключванеОбхвата с пълната информация се намира в:
/var/lib/dhcpcd/dhcpcd-eth0.info
# dhclient bge0Обхвата с пълната информация се намира в:
/var/db/dhclient.leases.bge0Използвайте
/etc/dhclient.confза настройка на опциите или поставяне на други опции:
# cat /etc/dhclient.conf
interface "rl0" {
prepend domain-name-servers 127.0.0.1;
default domain-name "sleepyowl.net";
supersede domain-name "sleepyowl.net";
}
ipconfig:
# ipconfig /renew # обновяване на всички адаптери # ipconfig /renew LAN # обновяване на адаптера "LAN" # ipconfig /release WLAN # освобождаване на адаптера "WLAN"Да, добра идея е да си именувате адаптера с просто име!
# tcpdump -nl -i bge0 not port ssh and src \(192.168.16.121 or 192.168.16.54\) # tcpdump -l > dump && tail -f dump # Буфериран изход # tcpdump -i rl0 -w traffic.rl0 # Записване на трафика в бинарен файл # tcpdump -r traffic.rl0 # Четене от файл (също за ethereal # tcpdump port 80 # Две класически команди # tcpdump host google.com # tcpdump -i eth0 -X port \(110 or 143\) # Проверка дали pop или imap са сигурни # tcpdump -n -i eth0 icmp # Записване само на ping # tcpdump -i eth0 -s 0 -A port 80 | grep GET # -s 0 за пълен пакет -A за ASCIIОще важни опции:
-A Показва всеки пакет в текстов вид (без "шапка")-X Показва пакетите в hex и ASCII-l Буферира стандартния изход-D Показва достъпните интерфейси# nmap cb.vu # сканира всички резервирани TCP портове на хоста # nmap -sP 192.168.16.0/24 # Показва кой IP е използван от кой хост в 0/24 # nmap -sS -sV -O cb.vu # Прави невидимо SYN сканиране със версия и OS детекция PORT STATE SERVICE VERSION 22/tcp open ssh OpenSSH 3.8.1p1 FreeBSD-20060930 (protocol 2.0) 25/tcp open smtp Sendmail smtpd 8.13.6/8.13.6 80/tcp open http Apache httpd 2.0.59 ((FreeBSD) DAV/2 PHP/4. [...] Running: FreeBSD 5.X Uptime 33.120 days (since Fri Aug 31 11:41:04 2007)
# tc qdisc add dev eth0 root tbf rate 480kbit latency 50ms burst 1540 # tc -s qdisc ls dev eth0 # Статус # tc qdisc del dev eth0 root # Изтриване на опашката # tc qdisc change dev eth0 root tbf rate 220kbit latency 50ms burst 1540
dummynet трафик оформител, който се конфигурира с ipfw. Използват се потоци за натройка на лимитите на лентата в [K|M]{bit/s|Byte/s}, 0 означава неограничена лента. Използването на същия номер поток ще преконфигурира съществуващия. Например ограничаване на ъплоуд лентата до 500 Kbit.
# kldload dummynet # зареждане на модула ако е необходимо # ipfw pipe 1 config bw 500Kbit/s # създаване на поток с ограничена лента # ipfw add pipe 1 ip from me to any # отклоняване на пълния ъплоуд към потока
tc за оптимизация на VoIP. Пълния пример може да се види на voip-info.org или www.howtoforge.com. Предполага се, че VoIP използва udp на портове 10000:11024 и устройство eth0 (може да бъде и ppp0 или so). Следващите команди дефинират QoS в три опашки и принуждават VoIP трафика в опашка 1 с QoS 0x1e (всички битове са вдигнати). Трафика по подразбиране тече в опашка 3 и QoS Minimize-Delay тече в опашка 2.
# tc qdisc add dev eth0 root handle 1: prio priomap 2 2 2 2 2 2 2 2 1 1 1 1 1 1 1 0 # tc qdisc add dev eth0 parent 1:1 handle 10: sfq # tc qdisc add dev eth0 parent 1:2 handle 20: sfq # tc qdisc add dev eth0 parent 1:3 handle 30: sfq # tc filter add dev eth0 protocol ip parent 1: prio 1 u32 \ match ip dport 10000 0x3C00 flowid 1:1 # използва сървърния обхват портове match ip dst 123.23.0.1 flowid 1:1 # или/и използва сървърния IPСтатус и премахване с
# tc -s qdisc ls dev eth0 # статус на опашката # tc qdisc del dev eth0 root # изтриване на всички QoS
# 2^13 (8192) < 10000 < 2^14 (16384) # краят е 2^14 = 16384 # echo "obase=16;(2^14)-1024" | bc # маската е 0x3C00
# ipfw pipe 1 config bw 500Kbit/s # ipfw queue 1 config pipe 1 weight 100 # ipfw queue 2 config pipe 1 weight 10 # ipfw queue 3 config pipe 1 weight 1 # ipfw add 10 queue 1 proto udp dst-port 10000-11024 # ipfw add 11 queue 1 proto udp dst-ip 123.23.0.1 # или/и използване на сървърен IP # ipfw add 20 queue 2 dsp-port ssh # ipfw add 30 queue 3 from me to any # всичко останалоСтатус и изтриване с
# ipfw list # статус на правилата # ipfw pipe list # статус на потока # ipfw flush # изтриване на всички правила освен по подразбиране
# ypwhich # показва името на NIS към който има връзка # domainname # NIS домейн името по конфигурация # ypcat group # показва групата от NIS сървъра # cd /var/yp && make # Построява наново yp базата данниРаботи ли ypbind?
# ps auxww | grep ypbind /usr/sbin/ypbind -s -m -S servername1,servername2 # FreeBSD /usr/sbin/ypbind # Linux # yppoll passwd.byname Map passwd.byname has order number 1190635041. Mon Sep 24 13:57:21 2007 The master server is servername.domain.net.
# cat /etc/yp.conf ypserver servername domain domain.net broadcast
Публичен ключ | Отпечатък | SCP | Тунелиране
~/.ssh/id_dsa е частния ключ, ~/.ssh/id_dsa.pub е публичния.~/.ssh/authorized_keys2 във вашата домашна директория на сървъра.# ssh-keygen -t dsa -N '' # cat ~/.ssh/id_dsa.pub | ssh you@host-server "cat - >> ~/.ssh/authorized_keys2"
# cd ~/.ssh # ssh-keygen -i -f keyfilename.pub >> authorized_keys2
# scp .ssh/puttykey.pub [email protected]:.ssh/
# cd ~/.ssh # ssh-keygen -i -f puttykey.pub >> authorized_keys2
ssh-keygen -l да получите отпечатък (на сървъра):
# ssh-keygen -l -f /etc/ssh/ssh_host_rsa_key.pub # За RSA ключ 2048 61:33:be:9b:ae:6c:36:31:fd:83:98:b7:99:2d:9f:cd /etc/ssh/ssh_host_rsa_key.pub # ssh-keygen -l -f /etc/ssh/ssh_host_dsa_key.pub # За DSA ключ (подразбиране) 2048 14:4a:aa:d9:73:25:46:6d:0a:48:35:c7:f4:16:d4:ee /etc/ssh/ssh_host_dsa_key.pubСега клиента свързващ се към този сървър може да провери че се свързва към правилния сървър:
# ssh linda The authenticity of host 'linda (192.168.16.54)' can't be established. DSA key fingerprint is 14:4a:aa:d9:73:25:46:6d:0a:48:35:c7:f4:16:d4:ee. Are you sure you want to continue connecting (yes/no)? yes
# scp file.txt host-two:/tmp # scp joe@host-two:/www/*.html /www/tmp # scp -r joe@host-two:/www /www/tmpВ Konqueror или Midnight Commander е възможно да се достигне отдалечена файлова система с адрес fish://user@gate. Обаче скоростта е много ниска.
# ssh -L localport:desthost:destport user@gate # хост-дестинация видян от гейта # ssh -R destport:desthost:localport user@gate # изпраща вашия локален порт към дестинация # ssh -X user@gate # Форсиране на X изпращанеТова ще се свърже към гейта и ще изпрати локален порт към хоста desthost:destport. Забележете desthost е хоста дестинация видян откъм гейта, така че ако връзката е към гейта, то desthost е localhost. Може да се изпрати повече от един порт.
# ssh -L 2401:localhost:2401 -L 8080:localhost:80 user@gate
# ssh -L 139:smbserver:139 -L 3388:smbserver:3389 user@gatesmb споделянето сега може да бъде достъпено с \\127.0.0.1\, но само ако локалното споделяне е изключено, защотолокалното споделяне слуша на порт 139.
# ssh -R 2022:localhost:22 user@gate # изпраща клиент 22 към гейта:2022
На клиента cliadmin (от хоста към гейта):
# ssh -L 3022:localhost:2022 admin@gate # изпраща клиент 3022 към гейта:2022
Сега администратора може да се свърже директно към клиента cliuser със:
# ssh -p 3022 admin@localhost # локален:3022 -> гейт:2022 -> клиент:22
# ssh -R 15900:localhost:5900 user@gateНа клиента cliadmin (от хоста към гейта):
# ssh -L 5900:localhost:15900 admin@gateСега администратора може да се свърже директно към клиентския VNC със:
# vncconnect -display :0 localhost
PermitRootLogin yes PermitTunnel yes
cli># ssh -w5:5 root@hserver srv># ifconfig tun5 10.0.1.1 netmask 255.255.255.252 # Изпълнено в сървърен шел
cli># ssh -w5:5 root@hserver srv># ifconfig tun5 10.0.1.1 10.0.1.2 # Изпълнено в сървърен шел
cli># ifconfig tun5 10.0.1.2 netmask 255.255.255.252 # Клиента е на Linux cli># ifconfig tun5 10.0.1.2 10.0.1.1 # Клиента е на FreeBSDДвата хоста сега са свързани и могат прозрачно да комуникират със всеки протокол от 3/4 слой, използвайки тунелни IP адреси.
gateA># ssh -w5:5 root@gateB gateB># ifconfig tun5 10.0.1.1 netmask 255.255.255.252 # Изпълнено в шел-а на гейтB gateB># route add -net 192.168.51.0 netmask 255.255.255.0 dev tun5 gateB># echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward # Само ако гейта не е дефолт gateB># iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth0 -j MASQUERADE
gateA># ssh -w5:5 root@gateB # Създава tun5 устройство gateB># ifconfig tun5 10.0.1.1 10.0.1.2 # Изпълнено в шел-а на гейтB gateB># route add 192.168.51.0/24 10.0.1.2 gateB># sysctl net.inet.ip.forwarding=1 # Само ако гейта не е дефолт gateB># natd -s -m -u -dynamic -n fxp0 # виж NAT gateA># sysctl net.inet.ip.fw.enable=1
gateA># ifconfig tun5 10.0.1.2 netmask 255.255.255.252 gateA># route add -net 192.168.16.0 netmask 255.255.255.0 dev tun5 gateA># echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward gateA># iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth0 -j MASQUERADE
gateA># ifconfig tun5 10.0.1.2 10.0.1.1 gateA># route add 192.168.16.0/24 10.0.1.2 gateA># sysctl net.inet.ip.forwarding=1 gateA># natd -s -m -u -dynamic -n fxp0 # виж NAT gateA># sysctl net.inet.ip.fw.enable=1Двете частни мрежи сега са прозрачно свързани през SSH VPN. IP препращането и NAT насторйките са необходими само ако гейтовете не са по подразбиране (дефолт). В този случай клиентите не биха знали къде да препратят заявка, заради което трябва да се активира NAT.
# rsync -a /home/colin/ /backup/colin/
# rsync -a /var/ /var_bak/
# rsync -aR --delete-during /home/user/ /backup/ # използване на относителност (виж надолу)
Като предишното, но по мрежа и с компресия. Rsync използва SSH за транспорт по подразбиране и ще ползва ssh ключ ако има. Използвайте ":" като с SCP. Типично отдалечено копиране:
# rsync -axSRzv /home/user/ user@server:/backup/user/Изключване на всяка директория tmp във /home/user/ и съхраняване на иерархията на директориите, т.е. отдалечената директория ще има структура /backup/home/user/. Типично се използва за бекъп.
# rsync -azR --exclude /tmp/ /home/user/ user@server:/backup/Използване на порт 20022 за ssh връзка:
# rsync -az -e 'ssh -p 20022' /home/colin/ user@server:/backup/colin/Използване на rsync daemon (със "::") е много по-бързо, но не е криптирано с ssh. Мястото на /backup е дефинирано от конфигурацията в /etc/rsyncd.conf. Променливата RSYNC_PASSWORD може да бъде дефинирана за избягване ръчното и въвеждане.
# rsync -axSRz /home/ ruser@hostname::rmodule/backup/
# rsync -axSRz ruser@hostname::rmodule/backup/ /home/ # Копиране назад
Важни опции:
-a, --archive архивен режим; като -rlptgoD (без -H)-r, --recursive рекурсивно в директориите-R, --relative използване на относителни имена-H, --hard-links запазване на хард-връзките-S, --sparse ефективна работа със пръснати файлове-x, --one-file-system без да напуска файловата система --exclude=PATTERN изключва файлове съвпадащи с PATTERN --delete-during получателя изтрива по време на трансфера, не преди --delete-after получателя изтрива след трансфера, не предиrsync и ssh ще са достъпни в Windows команден шел.
# ssh-keygen -t dsa -N '' # Създава пбличен и частен ключ # rsync user@server:.ssh/authorized_keys2 . # Копирайте файла локално от сървъра # cat id_dsa.pub >> authorized_keys2 # Или използвайте редактор за добавяне на ключа # rsync authorized_keys2 user@server:.ssh/ # Копиране файловете обратно на сървъра # del authorized_keys2 # Изтриване на локалното копиеСега тест (на един ред):
rsync -rv "/cygdrive/c/Documents and Settings/%USERNAME%/My Documents/" \ 'user@server:My\ Documents/'
@ECHO OFF REM rsync the directory My Documents SETLOCAL SET CWRSYNCHOME=C:\PROGRAM FILES\CWRSYNC SET CYGWIN=nontsec SET CWOLDPATH=%PATH% REM uncomment the next line when using cygwin SET PATH=%CWRSYNCHOME%\BIN;%PATH% echo Press Control-C to abort rsync -av "/cygdrive/c/Documents and Settings/%USERNAME%/My Documents/" \ 'user@server:My\ Documents/' pause
# sudo /etc/init.d/dhcpd restart # Изпълнява rc скрипта като root # sudo -u sysadmin whoami # Изпълнява cmd като друг потребител user
/etc/sudoers може да бъде променен само с visudo. Основния синтаксис е (списъците са разделени със запетая):
user hosts = (runas) commands # В /etc/sudoers
users един или повече потребители, или %group (като %wheel) да получат праватаhosts списък на хостовете (или ALL)runas списък на потребителите (или ALL) като които правилото за команда може да бъде изпълнено. Оградено е със ( )!commands списък на командите (или ALL) които ще бъдат изпълнени като root или като (runas)# cat /etc/sudoers # Хост наимернования са subnets или hostnames. Host_Alias DMZ = 212.118.81.40/28 Host_Alias DESKTOP = work1, work2 # Потребителски наименования са списък от потребители, които могат да имат еднакви права User_Alias ADMINS = colin, luca, admin User_Alias DEVEL = joe, jack, julia Runas_Alias DBA = oracle,pgsql # Команда наименование дефинира пълния път до списък с команди Cmnd_Alias SYSTEM = /sbin/reboot,/usr/bin/kill,/sbin/halt,/sbin/shutdown,/etc/init.d/ Cmnd_Alias PW = /usr/bin/passwd [A-z]*, !/usr/bin/passwd root # Not root pwd! Cmnd_Alias DEBUG = /usr/sbin/tcpdump,/usr/bin/wireshark,/usr/bin/nmap
# Актуалните права root,ADMINS ALL = (ALL) NOPASSWD: ALL # ADMINS могат да правят всичко с/без парола. DEVEL DESKTOP = (ALL) NOPASSWD: ALL # Разработчици има пълни права на десктопи DEVEL DMZ = (ALL) NOPASSWD: DEBUG # Разработчици могат да дебъгват DMZ сървърите. # Потребител sysadmin (системен администратор) може да се бърка в DMZ сървърите с някои команди. sysadmin DMZ = (ALL) NOPASSWD: SYSTEM,PW,DEBUG sysadmin ALL,!DMZ = (ALL) NOPASSWD: ALL # Може да прави всичко извън DMZ. %dba ALL = (DBA) ALL # Група dba може да стартира като потребител на базата данни. # Всеки може да прикачва/откача cd-устройство на десктоп машини ALL DESKTOP = NOPASSWD: /sbin/mount /cdrom,/sbin/umount /cdrom
# openssl des -salt -in file -out file.des # openssl des -d -salt -in file.des -out fileЗабележете, че файла разбира се може да бъде и tar архив.
# tar -cf - directory | openssl des -salt -out directory.tar.des # Криптира # openssl des -d -salt -in directory.tar.des | tar -x # Декриптира
# tar -zcf - directory | openssl des -salt -out directory.tar.gz.des # Криптира # openssl des -d -salt -in directory.tar.gz.des | tar -xz # Декриптира
Linux с LUKS | Linux само dm-crypt | FreeBSD GELI | FBSD само pwd
Има (много) други алтернативни методи за криптиране на дискове, аз показвам само методите, които знам и използвам. Имайте предвид, че сигурността е само тогава добра, когато операционната система не е калена с това. Нарушител може лесно да запише паролата от клавиатурните събития. Още повече данните са свободно достъпни когато дялът е прикрепена и на този етап няма да откаже достъп до нея на нарушител.dm-crypt в Linux (device-mapper) удобства налични в 2.6 ядро. В този пример нека криптираме дяла /dev/sdc1, това може да бъде и всеки друг дял от диска или USB, или файлово базиран дял, създаден с losetup. В този случай ще използваме /dev/loop0. Виж файл снимка на дял. Картографът на устройствата използва етикети за идентифициране на дял. Ние използваме sdc1 в този пример, но това може да бъде всеки стринг.
# cryptsetup --help, ако не се появи нищо относно LUKS, използвайте следните инструкции Без LUKS. Първо създайте дял ако е необходим: fdisk /dev/sdc.
# dd if=/dev/urandom of=/dev/sdc1 # Незадължително. Само за параноиди (отнема дни) # cryptsetup -y luksFormat /dev/sdc1 # Това унищожава всякакви данни на sdc1 # cryptsetup luksOpen /dev/sdc1 sdc1 # mkfs.ext3 /dev/mapper/sdc1 # създава ext3 файлова система # mount -t ext3 /dev/mapper/sdc1 /mnt # umount /mnt # cryptsetup luksClose sdc1 # Откача криптирания дял
# cryptsetup luksOpen /dev/sdc1 sdc1 # mount -t ext3 /dev/mapper/sdc1 /mnt
# umount /mnt # cryptsetup luksClose sdc1
# cryptsetup -y create sdc1 /dev/sdc1 # или всеки друг дял като /dev/loop0 # dmsetup ls # проверете, ще покаже: sdc1 (254, 0) # mkfs.ext3 /dev/mapper/sdc1 # Това се прави само първият път! # mount -t ext3 /dev/mapper/sdc1 /mnt # umount /mnt/ # cryptsetup remove sdc1 # Откача криптираният дялНаправете абсолютно същото (без mkfs частта!) за да пре-прикачите дяла. Ако паролата е грешна, mount командата няма да бъде изпълнена. В този случай просто премахнете sdc1 (
cryptsetup remove sdc1) и го създайте пак.
gbde и geli. Аз използвам geli, защото е по-бърз и освен това използва crypto устройства за хардуерно ускорение. Вижe FreeBSD handbook Chapter 18.6http://www.freebsd.org/handbook/disks-encrypting.html за всички детайли. geli модулът трябва да бъде зареден или компилиран в ядрото:
options GEOM_ELI device crypto # или като module: # echo 'geom_eli_load="YES"' >> /boot/loader.conf # или изпълнете: kldload geom_eli
/root/ad1.key, за да прикачите дялът. Главният ключ е записан в дяла и не е достъпен. Виж по-долу за типично USB или файлово базирана снимка.
# dd if=/dev/random of=/root/ad1.key bs=64 count=1 # този ключ криптира главният ключ # geli init -s 4096 -K /root/ad1.key /dev/ad1 # -s 8192 също е добре за дискове # geli attach -k /root/ad1.key /dev/ad1 # ДА направете бекъп на /root/ad1.key # dd if=/dev/random of=/dev/ad1.eli bs=1m # Незадължително и отнема повече време # newfs /dev/ad1.eli # Създава файлова система # mount /dev/ad1.eli /mnt
# geli attach -k /root/ad1.key /dev/ad1
# fsck -ny -t ffs /dev/ad1.eli # При съмнение проверете файловата система
# mount /dev/ad1.eli /mnt
# umount /mnt # geli detach /dev/ad1.eli
# grep geli /etc/rc.conf geli_devices="ad1" geli_ad1_flags="-k /root/ad1.key" # grep geli /etc/fstab /dev/ad1.eli /home/private ufs rw 0 0
/cryptedfile от 1 GB.
# dd if=/dev/zero of=/cryptedfile bs=1M count=1000 # 1 GB file # mdconfig -at vnode -f /cryptedfile # geli init /dev/md0 # криптира само с парола # geli attach /dev/md0 # newfs -U -m 0 /dev/md0.eli # mount /dev/md0.eli /mnt # umount /dev/md0.eli # geli detach md0.eliСега е възможно да прикачите тази снимка на друга файлова система само с паролата.
# mdconfig -at vnode -f /cryptedfile # geli attach /dev/md0 # mount /dev/md0.eli /mnt
[ CA_default ] dir = /usr/local/certs/CA # Къде се съхранява всичко certs = $dir/certs # Къде се съхранява issued certs crl_dir = $dir/crl # Къде се съхранява issued crl database = $dir/index.txt # Индекс файл на базата данни.Уверете се че директориите съществуват и ако трябва ги създайте
# mkdir -p /usr/local/certs/CA
# cd /usr/local/certs/CA
# mkdir certs crl newcerts private
# echo "01" > serial # Само ако serial не същестува
# touch index.txt
# openssl req -new -x509 -days 730 -config /etc/ssl/openssl.cnf \ -keyout CA/private/cakey.pem -out CA/cacert.pem
-nodes.
# openssl req -new -keyout newkey.pem -out newreq.pem \
-config /etc/ssl/openssl.cnf
# openssl req -nodes -new -keyout newkey.pem -out newreq.pem \
-config /etc/ssl/openssl.cnf # Без криптиране на ключа
# cat newreq.pem newkey.pem > new.pem # openssl ca -policy policy_anything -out servernamecert.pem \ -config /etc/ssl/openssl.cnf -infiles new.pem # mv newkey.pem servernamekey.pemСега servernamekey.pem е личния ключ и servernamecert.pem сертификата на сървъра.
-----BEGIN RSA PRIVATE KEY----- MIICXQIBAAKBgQDutWy+o/XZ/[...]qK5LqQgT3c9dU6fcR+WuSs6aejdEDDqBRQ -----END RSA PRIVATE KEY----- -----BEGIN CERTIFICATE----- MIIERzCCA7CgAwIBAgIBBDANB[...]iG9w0BAQQFADCBxTELMAkGA1UEBhMCREUx -----END CERTIFICATE-----Какво имаме сега в директорията /usr/local/certs/:
# openssl x509 -text -in servernamecert.pem # Преглед на информацията за сертификата # openssl req -noout -text -in server.csr # Преглед на информацията за запитването
Настройка на сървър | CVS тест | SSH тунелиране | CVS употреба
# mkdir -p /usr/local/cvs # setenv CVSROOT /usr/local/cvs # Задава CVSROOT към новото положение (локално) # cvs init # Създава всички вътрешни CVS конфигурационни файлове # cd /root # cvs checkout CVSROOT # Проверява конфигурационните файлове, за да ги промени # cd CVSROOT edit config (добре е катко си е) # cvs commit config cat >> writers # Създава файл на писателите (допълнително може и на читатели) colin ^D # Използвайте [Control][D] за да излезете от редактирането # cvs add writers # Добавя файла writers към хранилището # cvs edit checkoutlist # cat >> checkoutlist writers ^D # зползвайте [Control][D] за да излезете от редактирането # cvs commit # Извършва всички конфигурационни промениДобавете readers файл ако искате да дефинирате права за четене и писане Забележка: (Никога) Не променяйте файлове директно в главния cvs, но по-скоро изнесете файла, променете го и го внесете. Направихме това с файла writers за да дефинираме достъпа за писане.
cvspserver stream tcp nowait cvs /usr/bin/cvs cvs \ --allow-root=/usr/local/cvs pserverДобра идея е да блокирате cvs порта от Интернет със огнената стена и да използвате ssh тунел за отдалечен достъп до хранилището.
# htpasswd -cb passwd user1 password1 # -c създава файла
# htpasswd -b passwd user2 password2
Сега добавете :cvs в края на всеки ред, което казва на cvs сървъра да промени потребителя в cvs (или под каквото и да работи вашият cvs сървър). Изглежда така:
# cat passwd user1:xsFjhU22u8Fuo:cvs user2:vnefJOsnnvToM:cvs
# cvs -d :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs login Logging in to :pserver:[email protected]:2401/usr/local/cvs CVS password:
setenv CVSROOT string в csh, tcsh shell, или export CVSROOT=string в sh, bash shell.
# setenv CVSROOT :pserver:<username>@<host>:/cvsdirectory На пример: # setenv CVSROOT /usr/local/cvs # Използва се само локално # setenv CVSROOT :local:/usr/local/cvs # Същото като горното # setenv CVSROOT :ext:user@cvsserver:/usr/local/cvs # Директен достъп през SSH # setenv CVS_RSH ssh # За ext достъпа # setenv CVSROOT :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs # Мрежа с pserverКогато входът е успешен един може да вмъкне нов проект в хранилището: cd into основната директория на вашия проект
cvs import <module name> <vendor tag> <initial tag> cvs -d :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs import MyProject MyCompany STARTКъдето MyProject е името на новия проект в хранилището (използвано по-късно за изнасяне). Cvs ще вмъкне съдържанието на настоящата директория в новият проект.
# cvs -d :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs checkout MyProject или # setenv CVSROOT :pserver:[email protected]:/usr/local/cvs # cvs checkout MyProject
# ssh -L2401:localhost:2401 colin@cvs_server # Свързване директно към CVS сървъра. Или: # ssh -L2401:cvs_server:2401 colin@gateway # Използва врата (gateway) за достигане на CVSна шел 2:
# setenv CVSROOT :pserver:colin@localhost:/usr/local/cvs # cvs login Logging in to :pserver:colin@localhost:2401/usr/local/cvs CVS password: # cvs checkout MyProject/src
# cvs import [options] directory-name vendor-tag release-tag # cd /devel # Трябва да бъде в проекта, за да бъде внесен # cvs import myapp Company R1_0 # Release tag може да бъде всичко в една думаСлед време беше добавена нова директория "/devel/tools/" и трябва също да бъде внесена.
# cd /devel/tools # cvs import myapp/tools Company R1_0
# cvs co myapp/tools # Ше изнесе само директорията tools # cvs co -r R1_1 myapp # Изнася myapp във версия R1_1 (залепено е) # cvs -q -d update -P # Типично CVS обновяване # cvs update -A # Поправя всеки залепнал етикет (или дата, опция) # cvs add newfile # Добавя нов файл # cvs add -kb newfile # Добавя нов изпълним файл # cvs commit file1 file2 # Предава само последните два файла # cvs commit -m "съобщение" # Предава всички направени промени със съобщение
# cd /devel/project
# diff -Naur olddir newdir > patchfile # Създава кръпка от директория или файл
# diff -Naur oldfile newfile > patchfile
# cd /devel/project # patch --dry-run -p0 < patchfile # Тествайте кръпката без да бъде прилагана # patch -p0 < patchfile # patch -p1 < patchfile # Смъква 1-вото ниво от кръпката
Настройка на сървър | SVN+SSH | SVN през http | SVN използване
Subversion (SVN)http://subversion.tigris.org/ е система за контролиране на версията, създадена да бъде заместникът на CVS (Система за конкурентни версии). Концептът е подобен на CVS, но много недостатъци са изчистени. Вижте също SVN книгатаhttp://svnbook.red-bean.com/en/1.4/./home/svn/):
# svnadmin create --fs-type fsfs /home/svn/project1Достъпът до хранилището става възможен с:
file:// Директен достъп до файловата система чрез svn клиент.
Това изисква локални права върху файловата система.svn:// или svn+ssh:// Отдалечен достъп чрез
svnserve сървъра (също през SSH). Това изисква локални права върху файловата система.http:// Отдалечен достъп с webdav, използвайки apache. За тоз
и метод не са необходими локални потребители.# svn import /project1/ file:///home/svn/project1/trunk -m 'Initial import' # svn checkout file:///home/svn/project1Новата директория "trunk" е само традиция и не е задължителна.
file:// със svn+ssh/hostname. На пример:
# svn checkout svn+ssh://hostname/home/svn/project1Както и при локален достъп, всеки потребител се нуждае от ssh достъп към сървъра (с локален акаунт). Този метод може да бъде прилаган при малки групи. Всички потребители могат да принадлежът към subverion група, на която принадлежи хранилището, на пример:
# groupadd subversion # groupmod -A user1 subversion # chown -R root:subversion /home/svn # chmod -R 770 /home/svn
LoadModule dav_module modules/mod_dav.so
LoadModule dav_svn_module modules/mod_dav_svn.so
LoadModule authz_svn_module modules/mod_authz_svn.so # Замо за контрол на достъпа
<Location /svn>
DAV svn
# any "/svn/foo" URL will map to a repository /home/svn/foo
SVNParentPath /home/svn
AuthType Basic
AuthName "Subversion repository"
AuthzSVNAccessFile /etc/apache2/svn.acl
AuthUserFile /etc/apache2/svn-passwd
Require valid-user
</Location>
Apache сървърът се нуждае от пълен достъп до хранилището:
# chown -R www:www /home/svnСъздаване на потребител с htpasswd2:
# htpasswd -c /etc/svn-passwd user1 # -c създава файла
# Default it read access. "* =" would be default no access [/] * = r [groups] project1-developers = joe, jack, jane # Give write access to the developers [project1:] @project1-developers = rw
import. Import също се използва и за добавяне на съдържание към съществуващ проект.
# svn help import # Помощ за всяка команда # Добавя нова директория (със съдържание) в src директорията на project1 # svn import /project1/newdir http://host.url/svn/project1/trunk/src -m 'add newdir'
# svn co http://host.url/svn/project1/trunk # Изнасяне на последната версия # Етикети и разклонения са създадени при копирането # svn mkdir http://host.url/svn/project1/tags/ # Създава tags директорията # svn copy -m "Tag rc1 rel." http://host.url/svn/project1/trunk \ http://host.url/svn/project1/tags/1.0rc1 # svn status [--verbose] # Проверява статуса на файловете в работната директория # svn add src/file.h src/file.cpp # Добавя два файла # svn commit -m 'Added new class file' # Публикува промените със съобщение # svn ls http://host.url/svn/project1/tags/ # Списък със всички етикети # svn move foo.c bar.c # Премества (преименува) файлове # svn delete some_old_file # Изтрива файлове
less | vi | mail | tar | dd | screen | find | Разни
less показва текстов документ в конзолата. Налична е на повечето инсталации.
# less unixtoolbox.xhtmlНякои важни команди са (^N стои за [control]-[N]):
mail е просто приложение за четене и пращане на мейл, обикновено е инсталирано. за да изпратите мейл просто напишете "mail user@domain". Първия ред е заглавието, след това съдържанието на писмото. Прекъсвнете и изпратете писмото с една точка (.) на нов ред. На пример:
# mail [email protected] Subject: Your text is full of typos "For a moment, nothing happened. Then, after a second or so, nothing continued to happen." . EOT #Това също работи и с лула:
# echo "This is the mail body" | mail [email protected]This is also a simple way to test the mail server.
tar (tape архив) създава и извлича авхиви от файлове и директории. Архивът .tar не е компресиран, компресиран архив има разширението .tgz или .tar.gz (zip) или .tbz (bzip2). Не използвайте пълен път когато създавате архив, вероятно искате да го разархивирате в другаде. Някои полезни команди са:
# cd / # tar -cf home.tar home/ # архивира цялата /home директория (c за създаване) # tar -czf home.tgz home/ # същото със zip компресия # tar -cjf home.tbz home/ # същото с bzip2 компресияСамо вмъква една (или две) директории от дърво, но запазва относителната структура. За примерен архивe /usr/local/etc и /usr/local/www и първата директория в архива трябва да бъде local/.
# tar -C /usr -czf local.tgz local/etc local/www # tar -C /usr -xzf local.tgz # За разархивиране локалната директория в /usr # cd /usr; tar -xzf local.tgz # е същото като горното
# tar -tzf home.tgz # поглежда в архива без да го разархивира (списък) # tar -xf home.tar # разархивира архива тук (x за разархивиране) # tar -xzf home.tgz # същото със zip компресия # tar -xjf home.tgz # същото с bzip2 компресия # tar -xjf home.tgz home/colin/file.txt # възстановява отделен файл
# tar c dir/ | gzip | ssh user@remote 'dd of=dir.tgz' # архивира dir/ и записва отдалечено. # tar cvf - `find . -print` > backup.tar # архивира настоящата директория. # tar -cf - -C /etc . | tar xpf - -C /backup/etc # Копира директории # tar -cf - -C /etc . | ssh user@remote tar xpf - -C /backup/etc # Отдалечено копиране. # tar -czf home.tgz --exclude '*.o' --exclude 'tmp/' home/
dd (disk dump) се използва за копиране на дялове и дискове и за други трикове с копиране. Типично използване:
# dd if=<source> of=<target> bs=<byte size> conv=<conversion>Важни опции при конвертиране:
notrunc не отрязва крайния файл, всички нули ще бъдат записани като нули.noerror продължава след прочитане на грашки (н.пр. лоши блокове)sync попълва всеки входящ блок с нули до ibs-размер# dd if=/dev/hda of=/dev/hdc bs=16065b # копира диск в диск (със същия размер) # dd if=/dev/sda7 of /home/root.img bs=4096 conv=notrunc,noerror # резерва / # dd if /home/root.img of=/dev/sda7 bs=4096 conv=notrunc,noerror # възвръщане / # dd bs=1M if=/dev/ad4s3e | gzip -c > ad4s3e.gz # архивиране чрез Zip на резервата # gunzip -dc ad4s3e.gz | dd of=/dev/ad0s3e bs=1M # възстановяване на zip # dd bs=1M if=/dev/ad4s3e | gzip | ssh eedcoba@fry 'dd of=ad4s3e.gz' # същото отдалечено # gunzip -dc ad4s3e.gz | ssh eedcoba@host 'dd of=/dev/ad0s3e bs=1M' # dd if=/dev/ad0 of=/dev/ad2 skip=1 seek=1 bs=4k conv=noerror # Пропуска MBR # Това е необходимо ако дестинацията (ad2) е по-малка.
dd ще прочете всеки отделен блок от дяла, дори блоковете. В случай на проблеми по-добре е да използвате опцията conv=sync,noerror така dd ще пропусне лоши сектори и ще запише нули в дестинацията. Съответно е важно да сложите размера на блока на равен или по-малък от размера на дисковия блок. Размер от 1k изглежда безопасен, сложете го с bs=1k. Ако диска има лоши сектори и данните трябва да бъдат възстановени от дял, създайте файл-снимка с dd, прикачете снимката и копирайте съдържанието на нов диск. С опцията noerror, dd ще пропусне лошите сектори и вместо това ще запише нули, от това само данните съдържащи се в лошите сектори ще бъдат загубени.
# dd if=/dev/hda of=/dev/null bs=1m # Проверява за лоши блокове # dd bs=1k if=/dev/hda1 conv=sync,noerror,notrunc | gzip | ssh \ # Изпраща до отдалечен root@fry 'dd of=hda1.gz bs=1k' # dd bs=1k if=/dev/hda1 conv=sync,noerror,notrunc of=hda1.img # Съхранява във файл-снимка # mount -o loop /hda1.img /mnt # Прикача снимката # rsync -ax /mnt/ /newdisk/ # Копира на нов диск # dd if=/dev/hda of=/dev/hda # Опреснява магнетичното състояние # Горното е полезно за обновяване на диск. Напълно е безопасно, но трябва да бъде откачен (unmount).
# dd if=/dev/zero of=/dev/hdc count=1 # Изтрива MBR и таблицата на дяла # dd if=/dev/zero of=/dev/hdc # Изтрива целия диск # dd if=/dev/urandom of=/dev/hdc # Изтрива целия диск по-добре # kill -USR1 PID # Показва прогреса на dd (Само за Linux!)
# screenВ screen сесията можем да стартираме дълго работеща програма (отгоре на останалите). Откачаме терминала и прикачаме същия терминал от друга машина (през ssh например).
# topСега разкачаме с Ctrl-a Ctrl-d. Прикачаме терминала с
# screen -rили по-добре:
# screen -R -DПрикача тук и сега. По-подробно това означава: Ако сесията работи, тогава преприкачи. Ако е необходимо първо разкачете и излезте отдалечено. Ако не е стартирана я създайте и осведомете потребителя.
-x (на BSD) -xdev (на Linux) Остава на същата файлова система (dev в fstab).-exec cmd {} \; Изпълнява команда и заменя {} с пълня път-iname Като -name, но се влияе от случая-ls Показва информация за файла (като ls -la)-size n n е +-n (k M G T P)-cmin n Статуса на файла беше променен преди n минути.# find . -type f ! -perm -444 # Намира файлове, които немогат да бъдат четени от всеки. # find . -type d ! -perm -111 # Намира директории, които не са достъпни за всички. # find /home/user/ -cmin 10 -print # Файлове създадени или променени в последните 10 минути. # find . -name '*.[ch]' | xargs grep -E 'expr' # Търси 'expr' в тази директория и следващите под нея. # find / -name "*.core" | xargs rm # Намира core dumps1 и ги изтрива # find / -name "*.core" -print -exec rm {} \; # Other syntax # find . \( -name "*.png" -o -name "*.jpg" \) -print # iname is not case sensitive # find . \( -iname "*.png" -o -iname "*.jpg" \) -print -exec tar -rf images.tar {} \; # find . -type f -name "*.txt" ! -name README.txt -print # Exclude README.txt files # find /var/ -size +1M -exec ls -lh {} \; # find /var/ -size +1M -ls # This is simpler # find . -size +10M -size -50M -print # find /usr/ports/ -name work -type d -print -exec rm -rf {} \; # Clean the ports Find files with SUID; those file have to be kept secure # find / -type f -user root -perm -4000 -exec ls -l {} \;1 core dump - е снимка на прекъснат процес записан при дебъгване. Основния файл е създаден под името core в настоящата директория на процеса, когато някое нетипично събитие е причината за прекъсването му.
# which command # Показва пълния път за команда # time command # Показва колко време е необходимо за изпъление # time cat # Използва time като хронометър. Ctrl-c за прекъсване # set | grep $USER # Списък с настоящата среда # cal -3 # Показва тримесечен календар # date [-u|--utc|--universal] [MMDDhhmm[[CC]YY][.ss]] # date 10022155 # Задава дата и час # whatis grep # Показва кратка информация за команда или дума # whereis java # Търси път и стандартни директории за дума # setenv varname value # Задава променлива за средата varname към value (csh/tcsh) # export varname="value" # Задава променлива за средата varname към value (sh/ksh/bash) # pwd # Показва работната директория # mkdir -p /path/to/dir # без съобщение за грешка ако съществува, създава и съответните поддиректории # rmdir /path/to/dir # Премахва празна директория # rm -rf /path/to/dir # Премахва директория и нейното съдържание (принудително) # cp -la /dir1 /dir2 # Архивира и свързва твърдо файлове вместо да ги копира # cp -lpR /dir1 /dir2 # Същото за FreeBSD # mv /dir1 /dir2 # Преименува директория
# rpm -qa # Списък с инсталираните пакети (RH, SuSE, RPM базирани) # dpkg -l # Debian, Ubuntu # pkg_info # FreeBSD списък с всички инсталирани пакети # pkg_info -W smbd # FreeBSD показва към кой пакет принадлежи smbd # pkginfo # Solaris
# rpm -i пакет_име.rpm # инсталира пакета (RH, SuSE, RPM базирани) # rpm -e пакет_име # Премахва пакет
# apt-get update # Първо обновява списъка с пакети # apt-get install emacs # Инсталира пакета emacs # dpkg --remove emacs # Премахва пакета emacs
# pkg_add -r rsync # Взима и инсталира rsync. # pkg_delete /var/db/pkg/rsync-xx # Изтрива пакета rsyncЗадайте от къде да се взимат пакетите чрез
PACKAGESITE променливата. На пример:
# export PACKAGESITE=ftp://ftp.freebsd.org/pub/FreeBSD/ports/i386/packages/Latest/ # or ftp://ftp.freebsd.org/pub/FreeBSD/ports/i386/packages-6-stable/Latest/
/usr/ports/ е колекция от софтуер, готов за компилиране и инсталиране. Портовете се обновяват с програмата portsnap.
# portsnap fetch extract # Създава дървото при стартиране за първи път # portsnap fetch update # Обновява дървото с портовете # cd /usr/ports/net/rsync/ # Избира пакет за инсталиране # make install distclean # Инслира и почиства (всиж също man ports) # make package # Създава изпълним пакет за порта
ldd и контролират с ldconfig.
# ldd /usr/bin/rsync # списък с всички необходими библиотеки за работа # ldconfig -n /path/to/libs/ # Добавя път към зависимостите за споделените споделените библиотеки # ldconfig -m /path/to/libs/ # FreeBSD # LD_LIBRARY_PATH # Променливата слага връзка към пътя до библиотеката (пряк път)
iconv може да конвертира от една кодировка в друга.
# iconv -f <from_encoding> -t <to_encoding> <input_file>
# iconv -f ISO8859-1 -t UTF-8 -o file.input > file_utf8
# iconv -l # Списък с познатите набори от кодирани символи
С опцията -f, iconv ще използва локалния набор от символи, което обикновено е добре ако документа се показва добре.
dos2unix и unix2dos ако ги имате.
# sed 's/.$//' dosfile.txt > unixfile.txtКонвертиране от Unix към DOS нови редове в Windows среда. Използвай sed от mingw или cygwin.
# sed -n p unixfile.txt > dosfile.txt
gs (GhostScript) в jpeg (или png) изображения за всяка страница. Също така много по-кратко с convert (от ImageMagick или GraphicsMagick).
# gs -dBATCH -dNOPAUSE -sDEVICE=jpeg -r150 -dTextAlphaBits=4 -dGraphicsAlphaBits=4 \
-dMaxStripSize=8192 -sOutputFile=unixtoolbox_%d.jpg unixtoolbox.pdf
# convert unixtoolbox.pdf unixtoolbox-%03d.png
# convert *.jpeg images.pdf # Създава прост PDF с всички изображения
Ghostscript може също и да обедини няколко pdf файла в един.
# gs -q -sPAPERSIZE=a4 -dNOPAUSE -dBATCH -sDEVICE=pdfwrite -sOutputFile=all.pdf \
file1.pdf file2.pdf ... # В Windows използвайте '#' вместо '='
# mencoder -o videoout.avi -oac mp3lame -ovc lavc -srate 11025 \ -channels 1 -af-adv force=1 -lameopts preset=medium -lavcopts \ vcodec=msmpeg4v2:vbitrate=600 -mc 0 vidoein.AVI
cdparanoiahttp://xiph.org/paranoia/ може да запише аудио парчета (FreeBSD порт в audio/cdparanoia/), oggenc може да кодира в Ogg Vorbis формат, lame конвертира в mp3.
# cdparanoia -B # Кпира парчетата в wav файлове в настоящата директория # lame -b 256 in.wav out.mp3 # Кодира в mp3 256 kb/s # for i in *.wav; do lame -b 256 $i `basename $i .wav`.mp3; done # oggenc in.wav -b 256 out.ogg # Кодира в Ogg Vorbis 256 kb/s
# lpr unixtoolbox.ps # Принтира на принтера по подразбиране # export PRINTER=hp4600 # Променя принтера по подразбиране # lpr -Php4500 #2 unixtoolbox.ps # Използва принтер hp4500 и принтира 2 копия # lpr -o Duplex=DuplexNoTumble ... # Принтира дуплекс по дългата страна # lpr -o PageSize=A4,Duplex=DuplexNoTumble ... # lpq # Проверява опашката на принтера по подразбиране # lpq -l -Php4500 # Опашката на принтер hp4500 с многословие # lprm - # Премахва всички потребителски задачи от принтера по подразбиране # lprm -Php4500 3186 # Премахва задача 3186. Намирате номера на задача с lpq # lpc status # Списък със всички налични принтери # lpc status hp4500 # Проверява дали принтера е на линия и дължината на опашката
# psql -d template1 -U pgsql
> alter user pgsql with password 'pgsql_password'; # Използвайте потребислко име вместо "pgsql"
createuser, dropuser, createdb и dropdb са удобни преки пътища еквиваленти на SQL командите. Новият потребител е bob с база данни bobdb ; използване като root с pgsql супер потребителя на базата данни:
# createuser -U pgsql -P bob # -P ще попита за парола # createdb -U pgsql -O bob bobdb # новата bobdb принадлежи на bob # dropdb bobdb # Изтрива базата данни bobdb # dropuser bob # Изтрива потребителя bobГлавния механизъм за автентикация на базата данни е конфигуриран в pg_hba.conf
$PGSQL_DATA_D/postgresql.conf оказва адреса, към който да се свърже. Обикновено listen_addresses = '*' за Postgres 8.x.$PGSQL_DATA_D/pg_hba.conf дефинира контролра върху достъпа. Примери:
# TYPE DATABASE USER IP-ADDRESS IP-MASK METHOD host bobdb bob 212.117.81.42 255.255.255.255 password host all all 0.0.0.0/0 password
# pg_dump --clean dbname > dbname_sql.dump # psql dbname < dbname_sql.dumpРезервиране и възстановяване на всички бази данни (включително потребители):
# pg_dumpall --clean > full.dump # psql -f full.dump postgresВ този случай възстановяването е стартирано с базата данни postgres, което е по-добре когато се презарежда празна група.
# /etc/init.d/mysql stop
или
# killall mysqld
# mysqld --skip-grant-tables
# mysqladmin -u root password 'newpasswd'
# /etc/init.d/mysql start
# mysql -u root mysql mysql> UPDATE USER SET PASSWORD=PASSWORD("newpassword") where user='root'; mysql> FLUSH PRIVILEGES; # Използвайте потребителско име вместо "root" mysql> quit
# mysql -u root mysql mysql> CREATE DATABASE bobdb; mysql> GRANT ALL ON *.* TO 'bob'@'%' IDENTIFIED BY 'pwd'; # Използвайте localhost вместо % # за ограничаване на достъпа до мрежата mysql> DROP DATABASE bobdb; # Изтрива база данни mysql> DROP USER bob; # Изтрива потребител mysql> DELETE FROM mysql.user WHERE user='bob and host='hostname'; # Алт. команда mysql> FLUSH PRIVILEGES;
/etc/my.cnf съдържа IP адреса, към който да се свърже. Обикновено трябва да махнете коментара от реда bind-address =.
# mysql -u root mysql mysql> GRANT ALL ON bobdb.* TO bob@'xxx.xxx.xxx.xxx' IDENTIFIED BY 'PASSWORD'; mysql> REVOKE GRANT OPTION ON foo.* FROM bar@'xxx.xxx.xxx.xxx'; mysql> FLUSH PRIVILEGES; # Използвайте 'hostname' или съшо '%' за пълен достъп
# mysqldump -u root -psecret --add-drop-database dbname > dbname_sql.dump # mysql -u root -psecret -D dbname < dbname_sql.dumpРезервиране и възстановяване на всички бази данни:
# mysqldump -u root -psecret --add-drop-database --all-databases > full.dump # mysql -u root -psecret < full.dumpТук "secret" е mysql root паролата, няма шпация след -p. Когато опцията -p е използвана (с/без парола), паролата се изисква в командния промпт.
sqlite3 за 3.x база данни.
# sqlite database.db .dump > dump.sql # копиране # sqlite database.db < dump.sql # възстановяване
sqlite database_v2.db .dump | sqlite3 database_v3.db
usrquota към fstab опциите за монтиране, например:
/dev/sda2 /home reiserfs rw,acl,user_xattr,usrquota 1 1
# mount -o remount /home
# mount # Проверка за активност на квота, иначе рестарт
Инициализиране на quota.user файла със quotacheck.
# quotacheck -vum /home
# chmod 644 /home/aquota.user # За позволяване на потребителите да проверяват собствената си квота
Активиране на квота със добавения скрипт (т.е. /etc/init.d/quotad в SuSE) или с quotaon:
quotaon -vu /homeПроверка за активност на квота:
quota -v
опции QUOTAКато в Linux, добавете квота във fstab опциите (userquota, not usrquota):
/dev/ad0s1d /home ufs rw,noatime,userquota 2 2
# mount /home # за премонтиране на дял
разрешаване на дисковите квоти в /etc/rc.conf и стартиране.
# grep quotas /etc/rc.conf enable_quotas="YES" # включване на квота при старт (или NO). check_quotas="YES" # Проверка на квота при старт (или NO). # /etc/rc.d/quota start
edquota за потребителите. Квотата може да бъде повторена за много потребители. Файловата структура е различна при реализациите на квота, но принципът е един: стойностите на блокове и иноди могат да се ограничат. Само променете стойностите на soft и hard. Ако не е посочено друго, блоковете за по 1k. Периодът на благосклонност се задава с edquota -t. Например:
# edquota -u colin
Дискови квоти за потребител colin (uid 1007): Filesystem blocks soft hard inodes soft hard /dev/sda8 108 1000 2000 1 0 0
Квоти за потребител colin: /home: kbytes in use: 504184, limits (soft = 700000, hard = 800000) inodes in use: 1792, limits (soft = 0, hard = 0)
edquota -p се използва за дуплициране на квотата за други потребители. Например за дуплициране на примерна квота за всички потребители:
# edquota -p refuser `awk -F: '$3 > 499 {print $1}' /etc/passwd`
# edquota -p refuser user1 user2 # Дупликация за 2 потребители
quota (файлът quota.user трябва да е четим). Root може да проверява всички квоти.
# quota -u colin # Проверка квотата за потребител # repquota /home # Пълен отчет за дял за всички потребители
grep Съвпадане на изразsed Търсене и замяна на израз или думаcut Отпечатване на специфични колони от маркерsort Азбучно и цифрово сортиранеuniq Премахване дублираните линии от файл# ifconfig | sed 's/ / /g' | cut -d" " -f1 | uniq | grep -E "[a-z0-9]+" | sort -r # ifconfig | sed '/.*inet addr:/!d;s///;s/ .*//'|sort -t. -k1,1n -k2,2n -k3,3n -k4,4nПървият символ в sed израза е таб. За изписване таб в конзола, използвайте ctrl-v ctrl-tab.
# cmd 1> file # Пренасочване stdout към файл. # cmd 2> file # Пренасочване stderr към файл. # cmd 1>> file # пренасочване и добавяне stdout към файл. # cmd &> file # Пренасочване двете stdout и stderr към файл. # cmd >file 2>&1 # Redirects stderr to stdout and then to file. # cmd1 | cmd2 # обединяване stdout с cmd2 # cmd1 2>&1 | cmd2 # обединяване stdout и stderr с cmd2Променете вашата конфигурация в ~/.bashrc (или ~/.bash_profile). Следните команди могат да са полезни, презаредете чрез ". .bashrc".
# в .bashrc bind '"\e[A"':history-search-backward # Използване нагоре и надолу за търсене bind '"\e[B"':history-search-forward # историята Безценно! set -o emacs # Настройка на emacs мод в bash (виж надолу) set bell-style visible # Без бип, инверсия на цветовете # Настройка на промпт във вид например [user@host]/path/todir> PS1="\[\033[1;30m\][\[\033[1;34m\]\u\[\033[1;30m\]" PS1="$PS1@\[\033[0;33m\]\h\[\033[1;30m\]]\[\033[0;37m\]" PS1="$PS1\w\[\033[1;30m\]>\[\033[0m\]"
# За проверка на активните замени, просто напишете alias alias ls='ls -aF' # Добавяне на индикатор (един от */=>@|) alias ll='ls -aFls' # лист alias la='ls -all' alias ..='cd ..' alias ...='cd ../..' export HISTFILESIZE=5000 # По-голяма история export CLICOLOR=1 # С цвят (ако може) export LSCOLORS=ExGxFxdxCxDxDxBxBxExEx
# cmd >& file # Пренасочване на двете stdout и stderr във файл. # cmd >>& file # Добавяне на двете stdout и stderr във файл. # cmd1 | cmd2 # обединение stdout с cmd2 # cmd1 |& cmd2 # оединение stdout и stderr в cmd2Настойките на csh/tcsh са в
~/.cshrc, презаредете с "source .cshrc". Примери:
# в .cshrc alias ls 'ls -aF' alias ll 'ls -aFls' alias la 'ls -all' alias .. 'cd ..' alias ... 'cd ../..' set prompt = "%B%n%b@%B%m%b%/> " # като user@host/path/todir> set history = 5000 set savehist = ( 6000 merge ) set autolist # Покзаване яъзможните завършвания с таб set visiblebell # Без бип, инверсия на цветовете
# Bindkey и цвят bindkey -e Select Emacs bindings # Използване на emacs клавиши за редактиране на команден ред bindkey -k up history-search-backward # Използване нагоре и надолу за търсене bindkey -k down history-search-forward setenv CLICOLOR 1 # С цвят (ако може) setenv LSCOLORS ExGxFxdxCxDxDxBxBxExExemacs модът позволява ползване на emacs клавиши за промяна на команден ред. Изключително полезно е (не само за emacs потребители). Най-използваните команди са:
База | Примерен скрипт | sed/полезни команди
Bourne шела (/bin/sh) присъства във всички Unix инсталации и скриптовете написани на него са (доста) преносими;man 1 sh е добър справочник.
MESSAGE="Hello World" # Задаване на израз PI=3.1415 # Задаване на стойност N=8 TWON=`expr $N * 2` # Аритметичен израз (само цели числа) TWON=$(($N * 2)) # друг синтакс TWOPI=`echo "$PI * 2" | bc -l` # Използване на bc за операции с плаваща запетая ZERO=`echo "c($PI/4)-sqrt(2)/2" | bc -l`Аргументите в команден ред са
$0, $1, $2, ... # $0 е самата команда $# # Броя аргументи $* # Всички аргументи (също $@)
$$ #ID на текущия процес $? # статус на изхода от последната команда command if [ $? != 0 ]; then echo "command failed" fi mypath=`pwd` mypath=${mypath}/file.txt echo ${mypath##*/} # Показване само на името на файл echo ${mypath%%.*} # Пълен път без разширение var2=${var:=string} # Използвай var ако е установено, иначе използвай израз # Установяване на израз към var и после към var2.
for file in `ls` do echo $file done count=0 while [ $count -lt 5 ]; do echo $count sleep 1 count=$(($count + 1)) done myfunction() { find . -type f -name "*.$1" -print # $1 е първия аргумент на функция } myfunction "txt"
MYHOME=/home/colin cat > testhome.sh << _EOF # Всичко това отива във файла testhome.sh if [ -d "$MYHOME" ] ; then echo $MYHOME exists else echo $MYHOME does not exist fi _EOF sh testhome.sh
#!/bin/sh # Този скрипт създава книжка в pdf формат готова за печат на двоен принтер if [ $# -ne 1 ]; then # Проверка на аргумента echo 1>&2 "Usage: $0 HtmlFile" exit 1 # не нулев изход при грешка fi file=$1 # Задаване на файлово име fname=${file%.*} # Вземане само името на файла fext=${file#*.} # Вземане разширението на името prince $file -o $fname.pdf # от www.princexml.com pdftops -paper A4 -noshrink $fname.pdf $fname.ps # съзваване на постскрипт брошура cat $fname.ps |psbook|psnup -Pa4 -2 |pstops -b "2:0,1U(21cm,29.7cm)" > $fname.book.ps ps2pdf13 -sPAPERSIZE=a4 -sAutoRotatePages=None $fname.book.ps $fname.book.pdf # използване на #a4 и #None във Windows! exit 0 # exit 0 означава успешно
sed 's/string1/string2/g' # Замяна string1 със string2 sed -i 's/wroong/wrong/g' *.txt # Замяна неправилна дума с g sed 's/\(.*\)1/\12/g' # Промяна anystring1 със anystring2 sed '/<p>/,/<\/p>/d' t.xhtml # Изтриване редове започващи с <p> # и завършващи с </p> sed '/ *#/d; /^ *$/d' # Изтриване на коментари и празни редове sed 's/[ \t]*$//' # Изтриване на крайните интервали (използване на tab като \t) sed 's/^[ \t]*//;s/[ \t]*$//' # Изтриване на началните и крайните интервали sed 's/[^*]/[&]/' # Вмъкване на първия символ в [] top->[t]op
sort -t. -k1,1n -k2,2n -k3,3n -k4,4n # Сортиране IPv4 ip адреси echo 'Test' | tr '[:lower:]' '[:upper:]' # Смяна на големи/малки букви echo foo.bar | cut -d . -f 1 # Връща foo PID=$(ps | grep script.sh | grep bin | awk '{print $1}') # PID на работещия скрипт PID=$(ps axww | grep [p]ing | awk '{print $1}') # PID на ping (без grep pid) IP=$(ifconfig $INTERFACE | sed '/.*inet addr:/!d;s///;s/ .*//') # Linux IP=$(ifconfig $INTERFACE | sed '/.*inet /!d;s///;s/ .*//') # FreeBSD if [ `diff file1 file2 | wc -l` != 0 ]; then [...] fi # Променен файл? cat /etc/master.passwd | grep -v root | grep -v \*: | awk -F":" \ # Създаване http парола '{ printf("%s:%s\n", $1, $2) }' > /usr/local/etc/apache2/passwd testuser=$(cat /usr/local/etc/apache2/passwd | grep -v \ # Проверка на потребителя в passwd root | grep -v \*: | awk -F":" '{ printf("%s\n", $1) }' | grep ^user$)
strcpy(newstr,str) /* копиране str в newstr */ expr1 ? expr2 : expr3 /* ако (expr1) expr2 иначе expr3 */ x = (y > z) ? y : z; /* ако (y > z) x = y; иначе x = z; */ int a[]={0,1,2}; /* Инициализиран масив (или a[3]={0,1,2}; */ int a[2][3]={{1,2,3},{4,5,6}}; /* Масив от масив от цели числа */ int i = 12345; /* Конвертиране на i в символен низ */ char str[10]; sprintf(str, "%d", i);
#include <stdio.h> main() { int number=42; printf("The answer is %i\n", number); }Комплиране:
# gcc simple.c -o simple # ./simple The answer is 42
*pointer // Обект посочен с указател &obj // Адрес на обекта obj obj.x // Член x от клас obj (обект obj) pobj->x // Член x от клас посочен чрез pobj // (*pobj).x и pobj->x са едно и също
#ifndef IPV4_H #define IPV4_H #include <string> namespace GenericUtils { // създаване на масто на имената class IPv4 { // дефиниция на класа public: IPv4(); ~IPv4(); std::string IPint_to_IPquad(unsigned long ip);// интервейс на члена на класа }; } //място имена GenericUtils #endif // IPV4_H
#include "IPv4.h" #include <string> #include <sstream> using namespace std; // използване мястото на имената using namespace GenericUtils; IPv4::IPv4() {} // главен конструктор/деструктор IPv4::~IPv4() {} string IPv4::IPint_to_IPquad(unsigned long ip) { // реализация на члена ostringstream ipstr; // използване на поток ipstr << ((ip &0xff000000) >> 24) // побитово десен шифт << "." << ((ip &0x00ff0000) >> 16) << "." << ((ip &0x0000ff00) >> 8) << "." << ((ip &0x000000ff)); return ipstr.str(); }
#include "IPv4.h" #include <iostream> #include <string> using namespace std; int main (int argc, char* argv[]) { string ipstr; // дефиниране на променливите unsigned long ipint = 1347861486; // IP целочислен вид GenericUtils::IPv4 iputils; // създаване на обект от класа ipstr = iputils.IPint_to_IPquad(ipint); // извикване на члена на класа cout << ipint << " = " << ipstr << endl; // печат на резултата return 0; }Компилация и изпълнение с:
# g++ -c IPv4.cpp simplecpp.cpp # Компилиране в обекти # g++ IPv4.o simplecpp.o -o simplecpp.exe # Свръзване обектите в крайна изпълнима програма # ./simplecpp.exe 1347861486 = 80.86.187.238Използвайте
ldd за проверка кои библиотеки са използвани от програмата и къде се намират. Командата също се използва ако споделена библиотека липсва или програмата е статична.
# ldd /sbin/ifconfig
CC = g++ CFLAGS = -O OBJS = IPv4.o simplecpp.o simplecpp: ${OBJS} ${CC} -o simplecpp ${CFLAGS} ${OBJS} clean: rm -f ${TARGET} ${OBJS}
| Linux Документация | en.tldp.org |
| Linux Man Страници | www.linuxmanpages.com |
| Linux директория с командите | www.oreillynet.com/linux/cmd |
| Linux doc man howtos | linux.die.net |
| FreeBSD Handbook | www.freebsd.org/handbook |
| FreeBSD Man Страници | www.freebsd.org/cgi/man.cgi |
| FreeBSD потребителско wiki | www.freebsdwiki.net |
| Solaris Man Страници | docs.sun.com/app/docs/coll/40.10 |
| Rosetta Stone for Unix | bhami.com/rosetta.html (a Unix команден преводач) |
| Unix гид | unixguide.net/unixguide.shtml |
| Linux команден списък | www.linuxguide.it/commands_list.php |
| Къс Linux справочник | www.pixelbeat.org/cmdline.html |
Това е всичко!